|
Св. Василий Велики
е роден около 330 г. в Кесария Кападокийска, в богата християнска фамилия. Блестящите умствени дарби, които той проявил, подтикнали родителите му да го изпратят в най-добрите тогавашни училища. Така той минал през школите на Кесария, Цариград и Атина. В Атина срещнал Св. Григорий Богослов и те станали близки приятели. Към 357 г. св. Василий предприел пътешествие из Сирия, Палестина, Египет и Месопотамия, за да получи лично впечатление от духа на монашеството. След завръщането си той избрал за свое аскетично уединение едно поетично кътче край река Ирис. Понякога, Григорий Богослов го навестявал и тогава младите подвижници прекарвали блажени дни в молитва, физически труд и изучаване на Свещеното Писание. Неговият пример започнал да привлича жадуващи за отшелничество люде, които създавали нови свети обители. Така било по целия православен Изток през ІV век. Епохални за източната аскетика станали прочутите “Правила за монасите”, които той съставил заедно със св. Григорий.
Поради надигащите се ереси, св. Василий напуснал бреговете на Ирис в помощ на епископа на Кесария Кападокийска, чието място заел след смъртта му. Неговото мъжество спасило църквата от арианството. Селището от благотворителни заведения, което Василий създал било наречено “Василиада”. Това бил същински град на милосърдието с разкошен храм в неговия център, имало страноприемници, домове за приютяване на прокажени, работилници за недъгави. Нямало нужди и грижи, които да не влизали в бдителната закрила на този велик мъж на делото. Св. Василий само десет години възглавявал Кесаро-кападокийската катедра, но те били напълно достатъчни да го изявят като велик поборник на Православието, велик богословски ум, строител и стълб на Божията църква.
Последната литургия, която св. Василий извършил в живота си, макар и тежко болен, била да покръсти един известен еврейски лекар в православната вяра. Същия ден той предал душата си на Бога. Това станало на 1 януари 379 г. В този ден, в негова чест Църквата отслужва св. Василиева литургия.
Св. Григорий
се родил в Кападокия около 330 г. През 349 г. той отишъл в Атина, където срещнал св. Василий Велики, и както те самите казват за себе си “С единомислие ходихме в Божия дом”. Но годините на учение и странстване свършили – и двамата трябвало да се върнат в родните места. Св. Григорий прекарвал безсънни нощи в молитви и размишления, а благочестивото му въображение го отнасяло към отдалечените пустини на Понт, където се трудил и предавал на безмълвие приятелят му Василий. Между 379 и 381 г. настъпил върховният момент от неговия живот. Той се явил в Цариград като помощник на народа и защитник на Словото. Там обаче не намерил нито един православен храм – всички били заграбени от еретиците-ариани. Наложило се да извърши божествена служба в бедна къща. Така възникнал храмът “Анастасия-Възкресение”, в който той произнесъл знаменитите и благодатни слова на богословието и възкресил православието в Цариград. Така той си спечелил названието “Богослов”. През 383 г. се оттеглил в наследственото си имение в Арианз, където прекарал остатъка от дните си в мечтаното безмълвие, в песнословия на неразделната и единосъщна Троица. Склопил очи към 390 г. По отношение на християнската мисия сред славяните той бил любимец на Св. Константин-Кирил Философ, който изучавал неговите произведения и написал похвала в негова чест.
Св. Йоан Златоуст
е роден около 344 г. в Антиохия. На 26 години приел кръщение и имал желанието да стане монах и да служи на Бога, но неговата майка, страхувайки се от самотата, го отклонила от това му желание. След нейната смърт, той раздал имота си на бедните и отишъл в пустинята, където напълно се посветил на монашески живот. Добродетелите и мъдростта на Йоан го прославили и хората започнали да идват при него за съвет и изцеление, понеже Господ му дал чудотворна сила. Но строгият живот и липсата на питателна храна го изтощили и той се завърнал в Антиохия, където бил ръкоположен за свещеник. Станал прочут проповедник. Особено любима му била темата за милосърдието. Веднъж, когато проповядвал, една жена възхитена от всестранните му богословски знание и красивата му реч, го прекъснала и извикала: “Златни ти уста, Йоане, бъди благословен!”.Оттогава започнали да го наричат “Златоуст”. През 397 г. Йоан бил ръкоположен за епископ в Цариград. Построил болница и грижите за нея поверил на опитни свещеници. Много грижи положил и за разпространението на Словото Божие и в най-отдалечените страни – пращал проповедници при готите и скитите; при славянските племена, които живеели в Тракия; монаси във Финикия и Персия; грижил се за превеждането на свещените книги на разни езици. Но тези, които той изобличавал в своите проповеди, започнали да негодуват срещу него и така той си спечелил много врагове. В лицето на императрица Евдоксия те си намерили своя покровителка. Под неин натиск, той бил изпратен в Кукуз, Армения, където хората го приели с любов. Враговете му, обаче не се отказали да го унищожат - той трябвало за бъде преместен в един малък град на Черно море. В продължение на три месеца бил жестоко измъчван и не могъл да стигне жив до мястото на заточението – умрял по пътя. 30 години след неговата смърт мощите му били пренесени при особена тържественост в Цариград и положени в църквата “Св. Апостоли”. По странно стечение на обстоятелствата, там била погребана и причинителката на неговите страдания, императрица Евдоксия. По времето на Латинската империя мощите му били отнесени в Рим и сега почиват в катедралата “Св. Петър”.
Тримата великани на светостта, благовестието и богословието засияли с ярка светлина след своето блажено отминаване от света. До такава степен, че в Цариград през ХІ в. се стигнало до истинско разделение между вярващите – те се обявили за “василиани”, “григориани” и “йоанити”. Тогава се намесили самите те – явили се на св. Йоан Евхаитски /ок.1095 г./ и поръчали Цариградската патриаршия да обяви един календарен ден за общото им честване, с което да утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бог.
Този ден бил 30 януари 1076 г. На този ден Чепинският манастир чества своя храмов празник. А в последно време той е и празник на православните богословски факултети и духовни академии.
Вижте повече за манастира в Чепинци, |
]
1
]
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар