|
Малкото планинско село е разположено в Разложката котловина, на около 17 км северно от едноименното градче. Добърско е едно от младеещите селища в региона - с над 70 деца от общо 700 жители. По улиците му като че ли могат да се срещнат повече майки с детски колички или деца на ръце, отколкото в столичен квартал.
Селотоси има водопад, икона с ракета, лековито изворче и куп други любопитни неща. Но туристите все още са малко.\i
Жителите на селото вече обмислят и възможността през зимния сезон в селото да отсядат онези скиори, които желаят по-спокоен отдих, след като цял ден са карали ски по пистите над Банско. Селото е само на 20 км от шумния и пренаселен курорт.\i
Легендите разказват, че първите заселници на това необичайно място, разположило се на южния скат на Рила планина, били пленените в битката при с. Ключ и ослепени по заповед на император Василий II Самуилови войни. След поражението в планината Беласица през 1014 г., те се насочват към Рилски манастир, но по пътя ги застига зима. Избират мястото на сегашното село Добърско не случайно. \i
Там намират облекчение и изцеление - лечебната вода от аязмото, която и днес извира в двора на средновековната църква “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Това предание е влязло в местната история и намира своето отражение и в стенописите на църквата. Храмът, граден в началото на XVII век, е един от малкото оцелели в България от тази епоха до наши дни. А легендите връщат неговото съществуване с още стотици години назад... . Говори се например, че в тази църквица се венчал цар Иван Шишман. Безспорно е обаче съществуването на Рилската грамота на Иван Шишман от 1378 г., с която селото се дарява на Рилската света обител.
\iСигурно е още, че трикорабната църква е изградена на сегашното място през 1614 г.
Вкопана дълбоко в земята, тя няма дори прозорци - само тесни, подобни на бойници, отвори в дебелата каменна стена. От същата година датират и иконите в храма. Стенописите са от 1672 г. Дело са на неизвестен майстор, най-вероятно от Дебърската школа, при това, колкото и невероятно да звучи – те са оригинали.
\i
И нещо твърде любопитно. На един от тях Исус Христос е изобразен в космически кораб в епоха, когато това понятие е било напълно неизвестно на нашите предци. Нищо в църквата не е реставрирано. Правено е само освежаване, като е свален опушения от вековете слой.
\iТака иконите и фреските днес греят почти с първоначалния си блясък.
Не случайно е избрано и името - светците Теодор Тирон и Теодор Стратилат са били византийски воини, покровители на християнската войска.
\iДобърско предлага чудесни възможности за пешеходни преходи. В близост до центъра е 30-метровият водопад Щрокалото на рекичката Клинеца. В околността има няколко оброчища и параклиси, сред които са "Козарската църква", "Св. Илия", "Св. Спас", "Св. Атанас", "Св. Троица", "Св. Богородица", "Св. Димитър" и "Св. Георги".
\iНевероятно преживяване е и посещението на т.нар. Копана църква. Пътят дотам е около час. Минава неусетно, тъй като се вие през поляни и горички, откривайки неповторима панорамна гледка. Копаната църква е малък импровизиран параклис близо до огромно дърво, под чиято излязла на повърхността на земята коренна система, могат да се подслонят застигнатите от дъжд, буря или пек туристи.
\iЦърквата се е сгушила в прохладна гора, малко встрани от хижа "Добърско". Намира се в местността Вадата на височина 1750 м. От селото се стига за около 2 часа по добре обозначена пътека. От тази хижа за 3,5 часа може да се изкачи Малък Мечи връх (2474 м), за 3 часа да се стигне до хижа "Македония" или за 4 часа - до летовище "Семково".
\i
Ако сте се запътили за там, не пропускайте да слезете на 15 км към гр. Белица. Пътят ви може да мине покрай първия на Балканите и в Източна Европа Парк за танцуващи мечки.
Жителите на Добърско пазят живи своите традиции и фолклор.
\iВъпреки забързания си ритъм на живот, те никога не пропускат да отбележат празник или прости повод заедно да се повеселят. Тогава, по стар български обичай, млади и стари извиват кръшно хоро на селския мегдан, огласявайки цялата околност с жизнерадостните си песни и възгласи.
В местното читалище “Просвета” репетират 3-те самодейни състава за автентичен фолклор. Най-старата група е на добърските баби - ентусиастки на възраст между 50 и 75 години.
\iВсяка година на Богоявление (6-ти януари) в Добърско се провежда фолклорен фестивал.Цялото село се събира край реката, за да присъства на християнския ритуал “вадене на осветения кръст от водата” за здраве и берекет. Следва шумно празненство на селския мегдан, към което се присъединяват и гости от съседните села.
\iИнтересен е и обичаят, посветен на християнската великомъченици Св. Варвара през декември. Става се сутрин рано около 5 часа и всеки носи от къщи дръвца и съчки, с които се палят големи огньове на всяко кръстовище на селото. През това време жените носят варено жито, царевица и питки, раздават ги и хвърлят или “наричат” в огъня за здраве. Обичаят се свързва с преданието за подгонената от иноверците мъченица Варвара. Бягайки от смъртта, тя палела огньове от кръстовище на кръстовище, за да се стопли. На този ден цялото село излиза на улиците, за да изрази своята почит към християнската вяра и ценности.
\iИ днес, както в далечното минало, се прави “феруглица”, т.е. сватбено знаме. Тя се изготвя в четвъртъка преди сватбения ден в дома на младоженеца и се окачва на покрива на къщата, за да се знае, че там има младоженец. Шиенето на феруглицата е съпроводено от специални песни и ритуали. Знамето се носи от кума, който води сватбеното хоро, и ако някой успее да го открадне, той трябва да заплати, за да си го вземе обратно.
\iВ Добърско няма сватба без феруглица. Този обичай, както и много други продължават да се спазват от младите хора.
Добърско е известно и с коледуването на 6-7 Януари, което уникално за България, се изпълнява от жени.
|
]
1
]
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар