Проблемът на българския туризъм е, че евтините хотели у нас вече не са евтини, а добрите хотели не са популярни

Пред БНР Грошев коментира ситуацията със записванията за летния сезон, както и изоставането с близо 15% на немския пазар. Той подчерта, че държавата трябва да е по-активна в рекламирането ни като туристическа дестинация и рекламата ни е да е с дългосрочни цели, защото се оказва, че все още сме непознати за гражданите на доста страни.

"Добри индикации има за летния сезон тази година, но според мен това се отнася за останалите /конкурентни – бел. ред./ дестинации - не и България. Ако сравним спрямо миналата година, която беше по-добра, летният сезон върви с минус. Немският пазар върви с изоставане от 15 процента средно, а английският пазар е  на минус с между 15 и 20 процента ", посочи Иван Грошев, но изрази надежда, че на по-късен етап ще има раздвижване и този изоставането ще бъде преодоляно.

Според Грошев, проблемът на България е, че евтините хотели вече не са евтини, а добрите хотели не са популярни. "Това е масовият коментар на туроператорите. Това, което казват те, е че там, където се привличаха клиенти с нисък бюджет, те вече не могат да си го позволят. А там, където можете да привлечете клиенти с по-висок бюджет, където имате добра хотелска база, не сте популярни. България изпадна в една ситуация, че там, където имаме потенциал, никой не знае за него, а там, където имаше една /непретенциозна/ клиентела, която беше на самотек заради липсата на всякаква реклама, тя не може да си го позволи", допълни председателят на Асоциацията на инкаминг агенциите.

Иван Грошев изрази мнение, че една рекламна кампания за туризма не може да започне от днес за утре и да чакаме резултатите веднага. "Повечето държави правят това с години и им трябват години, за да могат да се позиционират", каза той. По думите му, на немския пазар България е изпаднала в ситуацията на лъжливото овчарче. "Не знам кой вече взема България насериозно там. Това са прословутите 35 евро на седалка, които бяха рекламирани на туроператорите, че ще бъдат дадени като субсидия. В крайна сметка туроператорите бяха уверявани, че ще получат тези субсидии, те са ги калкулирали в цените, и накрая не получиха нищо. Изплатиха средства на по-малки туроператори, а петте най-големи немски туроператори в България, които водят 90-95 процента от обема в България, получиха нула. /Вместо това/ те получиха точка от правилата на програмата, според която ако съответният холдинг или компания е получила повече от 2 млн. и 300 хиляди лева помощ в рамките на Европейския съюз по ковид мерките, тя няма право да участва в българската процедура. Помощ за 2 млн. и 300 хиляди лева за фирми с милиарден оборот е смехотворно. Докато другите държави се надпреварват да дават помощи и да бъдат активни, ние се надпреварваме да бъдем в ролята на Хитър Петър, който надхитрил всички и накрая надхитрил себе си", коментира още Иван Грошев.

Източник: БНР