Какъв ще бъде българският модел за Гаранционен фонд в туризма?

Очаква се моделът, по който фондът ще работи, да е ясен в началото на есента, а до края на годината да бъде изготвен проект на предложение за нормативен акт. До този момент в Министерството на туризма са депозирани две предложения за модел на изграждане на фонда.

"Идеята на гаранционния фонд е да осигури гаранции за пътуващия, така че ако туроператорът обяви несъстоятелност, неговите предплати със сигурност да не бъдат загубени, т.е. ако туроператорът не може да ги възстанови с някакви остатъчни активи, да ги възстанови фондът", заяви пред БНР Димитър Балтов от Обединение "Бъдеще за туризма".

Действащата застраховка "Туроператорска отговорност" е с ограничен лимит на отговорност, покрива до една сума, а от друга страна тази застраховка се предоставя от застрахователни дружества, които са частноправни субекти.

"В ситуацията през март 2020 година застрахователите просто казаха, че това е форсмажор и че те не носят отговорност и няма да покриват искове по неосъществени пътувания заради пандемията. Получава се много силна зависимост на туроператорите от застрахователните дружества, защото законът от една страна принуждава туроператорите да сключват такива застраховки. От друга страна не принуждава застрахователите, нито да ги предлагат, нито на какви цени да ги предлагат, нито дори да ги осъществяват в целия период на действие", уточни Балтов

През март 2020 г. много застрахователни дружества еднолично прекратиха полиците по застраховки и принудиха туроператорите по средата на периода на застраховката да търсят нови застраховки, които вече се предлагаха на много по-високи цени, припомни той.

Внесеното в Министерството на туризма предложение на "Бъдеще за туризма" е гаранционният фонд да бъде създаден като юридическо лице, което да се управлява от управителен съвет, в него да влизат експерти в сферата на застраховането, финансите и счетоводството.

"Да има и една контролна комисия, която да контролира пряко решенията на управителния съвет. Тя трябва да бъде съставена от представители на асоциациите на туроператорите, които са  членове с най-голям интерес, тъй като изплащат най-големи количества вноски към фонда."

Средствата във фонда ще се набират от туроператорите. За да може той да започне работа, е необходима първоначална сума, която може да бъде осигурена и под формата на безлихвен или нисколихвен заем, посочва Димитър Балтов.

"Нашето предложение е да има една годишна вноска - доста малка, която да е за административната издръжка на фонда, за заплати на фонда, за офиси и т. н., и другата по-съществена сума да бъде под формата на плащания върху всеки пакет. Да речем, че се изчислява, че коефициентът за покриване на риска е 0.022% от всеки пакет. Например ако пакетът струва 100 лева, ще трябва туроператорът да внесе 100 по 0.022%. Така и измамите ще бъдат намалени. Защото тук ще се работи с оборот, който на практика вече е осъществен. Защото другият вариант - само с годишни вноски, е да се работи на база прогнозен оборот, но той може да варира. Именно тогава има място за някакви измами."

Предложението на друга браншова организация в туризма - Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти /АБТТА/, е базирано на модела на съществуващия Гаранционен фонд в Дания. То е изпратено до Министерството на туризма още през август миналата година.

При датския модел вноските във фонда са на солидарен принцип на база финансовото състояние на туроператора. Те се правят под различна форма, една от които е банкова гаранция, застраховки и други форми на финансово гарантиране, които при необходимост се освобождават в полза на фонда. Фондът покрива сумите, които трябва да се върнат на туристите в случай на неплатежоспособност на туроператор. При датския модел пътниците са защитени и при фалит на авиокомпания.

Според Даниела Стоева, заместник-председател на АБТТА и бивш заместник министър на туризма в служебното правителство, германският гаранционен фонд е бил направен по стъпки, по които и България може да върви.

"Същността на фонда е, че той не е държавна институция. Фондът е частна институция и инициативата за учредяването му трябва да дойде от бизнеса. В Германия петте организации са се обединили и те са съдружници-учредители на фонда. Тяхната банка за развитие /KfW – бел. ред./ отпуска мостов кредит, с който се попълва бюджета на този фонд, целевия капитал, с който трябва да разполага фонда, за да изпълнява функциите си в случай на несъстоятелност или на неплатежоспособност на някой туроператор. Целта, която са си поставили, е до 2027 г. фондът да е вече на самоиздръжка. И тогава този заем ще бъде върнат на германската банка за развитие."

При посещението на министъра на туризма Христо Проданов в Полша стана ясно, че България може да използва и полския опит за създаването на фонд зa гapaнтиpaнe нa тypиcтичec?итe пътyвaния. Единият стълб на фонда в Полша е за помощ на бранша, а другият е гаранционен фонд. При всеки продаден туристически пакет се добавят по около 3 евро и за единия, и за другия стълб. Така туристът, купувайки пакет, е защитен 100%: в единия случай при извънредна ситуация, а в другия - при фалит на туроператор.

Предстои да се определи математическия модел, с който ще се определя размера на вноските от страна на туроператорите.

"Това е ключово и е разковниче за отношението към фонда, защото едно завишено изчисление води до един резултат, едно занижено изчисление пък води пък до риск за самия Гаранционен фонд", каза заместник министър Ирена Георгиева. – Идеята е гаранционният фонд да бъде сигурен, устойчив, да защитава интересите на туристите, на потребителите. И също така балансирано да помага в дейността на туроператорите. Да не бъде само едно формално средство, а работещ механизъм, който да удовлетворява и двете страни в този процес."

Източник: БНР