Фалитът на Air Berlin: какви ще са последиците?

Най-малкото, което може да се каже за фалита на Air Berlin, че не е изненадващ. От 2000 г., когато е преобразувана в нискотарифен превозвач, авиокомпанията е била на печалба само през 2006 и 2012 г. С нетна загуба от 782 млн. евро и с оборот от 3,78 млрд. евро при дългове от 2,8 млрд. евро, досега Air Berlin оцеляваше само благодарение на добрата воля на основния си акционер - авиокомпания Etihad от Абу Даби (29,2% от акциите), но и той вдигна ръце пред огромните й загуби.

Въпреки това, стартирането на процедурата за обявяване на фалит на Air Berlin повдига повече въпроси, отколкото дава отговори. Като се започне с този, кое доведе третият по големина европейски лоукостър до сегашното състояние, независимо от поевтиняването на горивото и бума в европейския въздушен трафик?

За разлика от основните си конкуренти - Ryanair и easyJet, Air Berlin се насочи основно към екстензивно разрастване с покупката на Deutsche BA през 2006 г., на LTU през 2007 г., както и с опитите за обединение с TUI, Air France и напоследък с Lufthansa. Но всички тези усилия за сглобяване на разнородни елементи не й дадоха възможност да снижи разходите си до равнището на своите нискотарифни конкуренти. Въпреки поредица от планове за преструктуриране, цената на една седалка (7,6 евроцента, в края на 2016 г.) при Air Berlin остава с над 50 на сто по-висока в сравнение с Ryanair.

Air Berlin трябваше да плати високата цена за това, че си позволи свободата да следва ортодоксално лоу кост модела, изграждайки например смесен флот от самолети Airbus и Boeing. Но също така, защото се опитваше да развива вътрешноевропейска мрежа от нискотрафни полети в конкуренция с Ryanair, Easyjet и Eurowings и едновременно с това да осъществява чартърни полети на далечни разстояния, сезонна туристическа дейност, наследена още от създаването на авиокомпанията.

Резултатът от всичко това е, че Air Berlin винаги е била в позицията на неудачник, дори да е успяла да стане третата по големина европейска нискотарифна авиокомпания, с трафик, който достигна 31,5 милиона пътници през 2013 г. (преди да спадне до 29 милиона през 2016-та).

Влизането на Etihad като акционер през 2011 г. и стратегическият обрат, извършен в началото 2017 г., не помогнаха на германската авиокомпания да изясни стратегията си за развитие. Възприемана от компанията от Абу Даби само като инструмент за отваряне на вратите към европейския пазар, Air Berlin просто бе използвана за разменна монета в опита за стратегически съюз с Air France-KLM, който в крайна сметка остава много ограничен. След това Etihad опита същата стратегия с Lufthansa, но без особен успех досега.

Какво е бъдещето на Air Berlin?

Без намесата на немското правителство, което реши да даде държавна гаранция за заем от 150 млн. евро, отпуснат на авиокомпанията от държавната банка KfW, Air Berlin щеше да преустанови дейност през този уикенд. Глътката кислород трябва да й позволи да лети поне до края на летния сезон, спасявайки почивката на милиони германци.

Но като се има предвид равнището на оперативните й загуби (272,3 млн. евро само за първото тримесечие на 2017 г.), авиокомпанията едва ли ще може да оцелее след края на октомври без свежи пари. Това предполага две възможности: или авиокомпанията да бъде изцяло купена, което е много малко вероятно, тъй като досега не се е появил кандидат, въпреки ясно изразеното намерение на Etihad да се оттегли като акционер; или да продаде част от активите и от бизнеса си, което е най-вероятният сценарий, но няма да направи щастливи кредиторите й и по-голямата част от нейните 7200 служители. Все пак това решение може да позволи Air Berlin да продължи някои от дейностите си в специално създадени структури, начело с Lufthansa и TUIfly, с които тя вече има партньорство.

Какво може да направи Lufthansa?

След като бе подадено искането за обявяване на фалит, Lufthansa в свое прессъобщение обяви, че възнамерява да си сътрудничи с правителството на Германия „в подкрепа на преструктурирането на Air Berlin". В началото на тази година, най-голямата германска авиокомпания вече предприе някои стъпки в тази посока чрез споразумение с Etihad за наемане от Air Berlin на 38 самолети и техните екипажи, летящи на средни разстояния, с които да засили своите дъщерни авиокомпании Eurowings и „Австрийските авиолинии“. Нормалната експлоатация на тези самолети ще продължи, според изявлението на Lufthansa. Но преди всичко, тя обяви, че е в преговори за поемане на „част от дейностите на групата компании около Air Berlin и проучва „възможността за наемане на допълнителен персонал."

Lufthansa няма никакво намерение да купи цялата Air Berlin, тъй като европейските антимонополни органи едва ли ще й разрешат това, без да поискат от нея големи отстъпки. Тя обаче не може да си позволи да остане безразлична към съдбата на втората след нея авиокомпания, тъй като всяко вакантно място на немските летища, което ще се отвори след изчезването на Air Berlin, може да бъде веднага заето от Ryanair и easyJet.

Ще се облагодетелстват ли Ryanair и easyJet от създалата си ситуация?

Още преди да бъде обявено искането за фалит на Air Berlin, беше съобщено за интерес на easyJet да поеме дял от бизнеса на Air Berlin. В следващите дни ще стане ясно дали това ще се потвърди, въпреки че нискотарифната авиокомпания вече обяви плановете си за създаване на дъщерно дружество в Австрия, за да преодолее последиците от Brexit.

Що се отнася до Ryanair, тя вече веднъж оспори пред Европейската комисия споразумението между Etihad и Lufthansa за наемане на 38 самолета на Air Berlin. Ирландската нискотарифна авиокомпания никога не е крила интереса си към германския пазар, където нейният и на easyJet дял от пазара на лоу кост превозите остава под средното за ЕС, заради противодействието на Lufthansa и нискобюджетната й авиокомпания Eurowings, а и заради наличието на Air Berlin. Двете водещи европейски нискобюджетни авиокомпании само ще спечелят, ако Air Berlin изчезне напълно от германския пазар и то възможно най-бързо, дори ако това допринесе за временното засилване на конкурента им Lufthansa.

Източник: Les Echos