Министерството на туризма излезе с позиция да се запази облика на Копривщица

Културно-историческото наследство на страната е национален капитал и основен фактор за съхраняване на националната и културната идентичност, се изтъква в позицията на туристическото министерство. Паметниците на културно наследство принадлежат на всички и грижата за тях е обща отговорност. Обявеният за архитектурно-исторически резерват град Копривщица има на територията си над 400 недвижими културни ценности, като 15 от тях са с национално значение по данни на Министерство на културата. Националният събор на българското народно творчество в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, което е още едно доказателство за запазените дух и традиции на града.

Копривщица е значима и популярна туристическа дестинация в България, посещавана от много български и чуждестранни туристи. Министерството на туризма не приема твърденията, в които статута на града се посочва като пречка за развитието на туризма. По официални данни на НСИ общият брой реализирани нощувки в категоризирани места за настаняване с 10 и повече легла през 2016 г. в община Копривщица е 5976, като те са се увеличили с  над 70% спрямо 2014  г. Общият брой пренощували лица в категоризирани места за настаняване с 10 и повече легла в община Копривщица през 2016 г. е 3965, като те са се увеличили с 31 % спрямо 2014 г. През 2016 г. приходите от нощувки в категоризирани места за настаняване с 10 и повече легла в община Копривщица са над 127 хил. лв., като са нарастнали с над 28% спрямо 2014 г. 

Коментар на „Инфотуризъм.нет“:

"Изгубени в превода" на увъртяната нормативна и чиновническа терминология, често само с избледнели впечатления от ученическите екскурзии, българските избиратели отново имат илюзията за някакъв "избор": да подкрепят подхвърлени в публичното пространство тези как следва да се опазва и развива културно-историческото ни наследство. За жалост никой не им  пояснява, че става дума за нови геополитически изисквания за трансформация на постсоциалистическа надстройка. Това неизменно води до "реконструкция и модернизация" на самите недвижими паметници на културата от местно и национално значение, особено когато са легитимирани като "групови паметници на културата" с обособени " граници и охранителни зони". Колкото и пипкаво-плахи да са чиновниците от държавните структури за контрол и съхранение на материалното културно наследство, алтернативата е пълна деградация, опошляване и разруха на съхраненото през ХХ-ти век наследство от "Българското Възраждане" отпреди 150 години до степен след  десетилетие да останат руини като след  5 века "чуждо господство".

Господата днешни "инвеститори" едва ли имат училищен спомен за копривщенския литературен герой "Хаджи Генчо", а за много от тях е валидна и песента на Висоцки "Мало каши ел". Зад "инвеститорския интерес" някои националисти може би оправдано съзират онази "дълга ръка", посягаща към моралната "имунна система" на етноса ни, за да ни приобщят към глобалната унификация. Къде е "златната среда" в съществуващия не само в Копривщица проблем, зависи преди всичко от финансовата съобразеност на административно-правната система и ефективната работа на държавните структури. Повече от сигурно е, че в условията на често "нагласени мнозинства" в общинските съвети по места държавната предвидливост и общественият интерес обикновено остават на последно място.

В Копривщица изведнъж се оказа, че градските приоритети не опират до законността на някакви обори в "границите на защитената зона", нито до стопанската целесъобразност на тази надморска височина да се проектират ваканциионни ски лифтове. Оказва се, че както в десетки други български градове и Копривщица имала проблеми с ВиК мрежата, а шосето до ж.п.гарата (един неизползван туристически ресурс?) плачело за ремонт? По време на последния Национален фолклорен събор-Копривщица 2015 г. чужестранните гости се шегуваха как красивият възрожденски град приличал на китайски квартал с висящите навсякъде жици между грозни стълбове от всякакъв материал.

Макар че допусна Словакия с нейните общо 20-тина гайдари да регистрира през декември 2015 г. никому неизвестната словашка гайда като "световен културен принос" в списъка на ЮНЕСКО, тогавашното му българско ръководство сеопита да побутне и Копривщица  към този световен принос като вписа Националния събор на българското народно творчество в града в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Сегашният "казус Копривщица" едва ли ще се реши с правителствени "побутвания" и телефонни позвънявания до "общинския еснаф", управляващ градеца-символ. Нормативният и стопански  "лабиринт" следва да се измине по една една дългосрочна "нишка"-програма, която обаче да не се "тъче" по късна доба нито в кръчмите на Копривщица, нито в злачните канцеларии на централните водомства. За да не се омотае държавническото и туристическо значение на славния град-архитектурен резерват в жиците на ориенталското късогледство и провинциалната нега.

Илия Тодоров