Краят на наемния труд няма да настъпи утре

През последните години, се появиха нови доказателства в подкрепа на тезата, че новите технологии ще превърнат работната заплата в нещо остаряло. Бъдещият работник е „фрийлансер“, съчетаващ в едно наличието на поръчки на пазара със собственото си желание за работа. Новите технологии очевидно насърчават този тип организация на работата, защото те веднага поставят задачите, които трябва да бъдат изпълнени, на хора, които веднага могат да се заемат с тях. Този начин на организация на работата е изпълнената мечта за трудови борси, разработени от Гюстав де Молинари през 19-ти век. Работникът да може във всеки момент да предложи за наемане работната си сила на предлагащия най-висока цена работодател. Това изглеждаше утопия, преди да се появят платформите за споделяне, превърнали се в реалност в ерата на интернет и на Big Data /Големите данни/. Реалност, която ще получи широко разпространение, предвещават привържениците на икономиката на споделянето.

Противоречиви картини

Когато се вгледа в начина, по който днес се създават предприятията, човек остава с впечатление, че е в ход предприемаческа революция и това се потвърждава от данните. В САЩ общият брой на фирмите се е увеличил с 30% за периода 2002-2012. Във Франция темпът на създаване на нови предприятия е нараснал двойно през същия период. Тази експлозия в броя на новите дружества е продукт на две противоположни сили. От една страна, фирми, създадени с най-малко един служител: те непрекъснато намаляват през последните 20 години. От друга, истински бум на бизнеса без служители. Но ако отново се вгледаме, този път в статистиката на заетостта, най-малкото, което можем да кажем е, че прогнозираният край на наемните работници и служители още е далеч. В САЩ броят на самостоятелно заетите лица е намалял леко от началото на 2000 г. до днес: от 11 на 10% от общата заетост.

Допълнителни печалби

Как да съединим в едно тези противоречиви картини? Отговорът е прост. Новата парадигма е многосекторната активност, предприемачеството, в допълнение към заплатата. Не е трудно да бъдат посочени примери: репортерът, който става модератор на кръгла маса, професорът в колеж, който е член на борда на предприятие, доставчикът, който кара такси в събота и неделя. И разбира се, към тях трябва да добавим всички, които използват автомобила и къщата си чрез платформите за споделяне от типа на Uber и Airbnb, без да ги превръщат в техен основен източник на доходи. Това, което се налага като тенденция, не е „фрийлансерството“, а съчетаването на стабилен доход от заплатата с допълнителни доходи, плод на собствено предприемачество. Има много добри неща, които можем да очакваме от развитието на тази тенденция: предприемачеството позволява на наетите лица да умножат възможностите си за преуспяване. Сигурността на заплатата им позволява да поемат рискове в самостоятелната си дейност. Когато милиони хора опитват нови идеи, вероятността да се открият нови икономически ниши нараства: не всички идеи, родени от личното предприемачество, като например тези, тръгнали от гаражи в Калифорния, са обречени да останат малки.

Какви са последиците от тази икономика за политиките, провеждани в обществения живот? Първо, да не се забраняват промените: планове, които предвиждат да се уволняват наети служители и работници, защото имат и собствена предприемаческа дейност, са типичен пример за грешен подход. Бъдещето на услугите на местното самоуправление в селските райони може да изглежда така: служители в кметството, които са на половин работен ден, а в останалото време предлагат транспортни услуги или се грижат за възрастни хора и за лица в неравностойно положение. Вместо да се забранява предприемачеството на наетите на заплата работници и служители, по-добре е да се направи тази комбинация привлекателна, ефикасна и прозрачна.

Източник: Les Echos.fr