Карък и международно положение пречат на туризма ни

Та и аз така – за няма и месец пообиколих България, смях се и се и си записвах разни неща. В едно меню край морето например чорбаджийската салата беше преведена на руски като „Салат помешчика”. Друго заведение край Дунава канеше гостите да си похапнат „Пил. по манастир.” или „Гювеч със свин.” Българинът можеше да се досети за какво става дума, но чуждоземецът? На улицата сергия продава „Вкусный, сладкий кукурузы”, туристическа агенция предлага на руснаците да ги разходи до „Семи рилскими озеров”. И за капак – магазинче, в което се продаваха дамски чанти, носеше гръмкото заглавие „Гладиатор”. А в хотела замалко да стане грешка – отидох да изпия едно кафе, оставих ключа на рецепцията, а като се върнах, стаята беше изчистена и част от багажа ми го нямаше. Чистачката изпълнила нареждането, но прибрала нещата ми. Съвестна беше жената, благодаря й!

И... дотук беше смешното.

Нашите хотелиери и ресторантьори вечно се оплакват, че сами се борят със световните несгоди и никой не им помага. Зададе ли се нов сезон (а зимният наближава), те започват да се оплакват и да искат от държавата някакви милиони за реклама. Искат пари, но само от една разходка се разбира, че те реклама не умеят да си правят. Не умеят и хората, които наемат за тази работа. И не е голяма утеха, че не са само те – не умеят да правят реклама и в другите отрасли на тъй наречената ни икономика, не умее и самата държава. Да припомням ли крадения й символ или други подобни изпълнения? Изобщо, в рекламата не сме световна сила и у нас въпросът е само да бъдат прибрани някакви пари. Колкото може повече пари. Пък че работа не върши – ами световна криза, международно положение, калпава държавна политика, глупави чужденци и тъй нататък...

В същото време един сервитьор ми каза шепнешком, че в бранша системно назначават на изпитателен срок за символични пари и след срока сменят целия персонал, че не плащат заплати, че осигуряват (ако изобщо осигуряват) на минималния доход, че вършат сума такива тарикатлъци. И очакват туристите у нас да се увеличават заради доброто обслужване.

Неотдавна ми се наложи да си купя нов телефон. Момичето зад щанда дълго се бори с капака на апарата, но така и не успя да го отвори. Накрая възкликна:

- Ама днеска ми е егати каръшкия ден!

Подозирам, че за родния туризъм и следващият сезон ще бъде каръшки. Дори повече от миналия...

Любомир Методиев, БНР