|
Изследователи на виното са изписали десетки страници с доказателства за важността на чудодейната напитка в историята на човечеството.
В Европа вино се прави и се пие от 3000 години. За древните гърци то е сакралната напитка, която свързва с божественото. Богослужебните практики почти винаги са свързани с нея. Даже Делфийският оракул не би бил толкова велик, ако свидетелствата на времето не доказват, че виното е част от свещенодействието, което е спомагало да се прогледне в бъдещето.
Мистериите в чест на Дионис са били изцяло осветени от виното, а предизвиканото от него състояние на опиянение и екстаз изглежда, се е изживявало като връзка с божеството. Известен факт е, че от пиршеството на тези пищни и уникални религиозни тържества се ражда театърът.
\iЕдва ли е случайно, че Бакхус е един от най-често интерпретираните образи в античното, а по-късно и в ренесансовото изкуство. Пиенето на вино в общност е част от идеята на гръцкия пир. Идеята е именно там - около тази дейност да се дискутират и решават различни важни обществени проблеми. Една социална практика, която по-късно римляните приемат и продължават като традиция.
За съвременния човек етимологията на думата “симпозиум” отдавна се е загубила във времето. А тя е точно тази: пия със - „сюн поно”… Така в известен смисъл виното е участвало и в раждането на политиката. И я съпътства.
В християнската епоха отношението към виното се променя, но то продължава да бъде сакрална напитка и е част от причастието - “божа кров”. Иначе казано, то е специална част от светоусещането на християнина.
Метафора на европейската култура
През 16-ти и 17-ти век, когато европейците колонизират Новия свят, едно от първите растения, които занасят там, е културната европейска лоза. Същото става в Южна Африка, а по-късно и в Австралия.
Винената лоза следва европейците навсякъде по света и тя винаги е бал специфичен знак за европейското културно присъствие извън географските граници на Европа. В епохите, когато виното е било на почит, и човекът е бил на почит. Това е така от античността, а по-късно и през Ренесанса, Просвещението и по-нататък. Във всяка от тези епохи изкуството налага и утвърждава една специфична етика, в която човекът от плът и кръв с неговите земни страсти е бил водеща ценност. Особено характерно е това при ренесансовото изкуство. Героите на Рабле, Бокачо и Чосър се радват на живота най-често с чаша вино в ръка. Същото хедонистично отношение към виното личи и в картините на Караваджо, Веласкес и други художници с утвърдени имена. Съществува една теория, според която човекът и по-точно - човешката цивилизация е продукт на удоволствията, а не на нуждата или труда. Виното е едно голямо удоволствие и неговата социална история в някаква степен подкрепя тази теория.
\iЗнак за социална йерархия.
Още в Античността е съществувала определена скала на вината, която е отразявала и съответния социален статус. Някои вина са били смятани за по-добри от други, поради което са били и по-скъпи, т.е. били са достъпни за по-ограничен брой ценители.
В поезията на Хораций се споменават двайсетина различни вина като произход, качество и цена. Някои са били достойни за трапезата на меценат или за императорски пир, а други са подхождали повече за скромната селска трапеза. Тази йерархия важи и за днешния винен пазар. Много хора подсъзнателно се уподобяват на вината, които пият или обичат. Това търговците на вино най-добре го знаят.
Хубавото вино е мярка за престиж, за професионален, социален и личен успех. Да пиеш от виното на успелите и богатите е в известен смисъл жест на приобщаване към техния свят.
|
]
1
]
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар