„Ще строим завод, завод за живота...“

Иначе столицата е заградена от чукари, където растат само тръни. Да не говорим, че над сегашната гордост на екологията – открития онзи ден от премиера завод, пустеят и Кремиковци, и Буховските халета.

Самото строителство заедно с оборудването от първоначалната цена 90 мл. евро скочиха на 200 млн., пак евро. Но да не се кахърим - повечето от тях ни дава Европа.

На теория, след третиране, рециклиране и  калъпиране отпадъците трябва да се изгарят в  столичната„Топлофикация”. Така, освен екологичен, да има и пряк финансов ефект, т.е. по-евтино парно за цялото столично население.

Хубаво нещо е теорията, защото в нея услужливо може да има  бъдеще време. За да стане топлото евтино, обаче трябват още 135 млн. евро, за да се построи нарочна инсталация. Оптимистично – срокът за това е 4 години. Реалистично - за колкото стане.

Засега преработените бали ще се карат до Девня, защото там пещите ставали за изгарянето им, при това на най-приемлива цена. Така софийският боклук, вече подреден и сепариран, ще се разхожда още 500 км за сметка на данък смет и за радост на превозвачи и приематели. Да не говорим, че до завода красавец все още няма прекарана ж.п. линия. Представете си, ако тръгнат само камиони, какво има да става по пътя до Варна.

Вече имало процедури, после конкурси и обжалвания, идейни и безидейни проекти, отчуждавания и спецификации, избор на изпълнител за конструкцията, избор на изпълнител на оборудването, монтаж, проби и корекции и откриване на инсталация за изгаряне на рециклирано гориво от твърди отпадъци, съкратено РДФ. Това на теория. Която иначе можеше да се приложи във времето, когато се строеше на плодородното място край гара Яна големият завод - гордост на екологията и, дай-боже, краят на мръсотията около препълнените боклучарници по Софийско и Пловдивско.

Преди години се хвалехме, че сме постоянна строителна площадка. Не знам каква беше ползата от това. Сега поне знаем – постоянни сме в усвояването.

Георги Василски, програма "Хр. Ботев" на БНР