|
Над Гоце Делчев, недалеч от мястото, където се срещат Пирин, Родопите, Славянка и Стъргач, се намира Лещен. От София го делят едва 200 км, но картината е не просто различна. Тя е от друг свят и друго време.
Изниква високо над руините на древния Никополис ад Нестум, внезапно и стряскащо, след остър завой на асфалтовия път. Селцето е кацнало на един от родопските склонове – последното стъпало, което река Канина преодолява, преди да слезе в равнината.
\iТук внезапно те обзема чувството, че си захвърлен далеч назад във времето – в обвеяната с особен чар неповторима възрожденска атмосфера. Селото е като красив декор на исторически филм. И неговите къщи, както тези на съседните села Долен и Ковачевица, са бели, с големи чардаци и тиклени покриви. Колкото и странно да звучи, отвън те изглеждат неизмеримо по-големи, отколкото, когато влезеш вътре. Накацали са от двете страни на виещите се и прелетени в сложен лабиринт калдъръмени улички. Свежа и уханна зеленина и свиреща в ушите тишина! На площадчето хвърля сянка голям орех, приютил чешма и мостче под мощната си корона. Наблизо е селският хан.
\iВсичко наоколо е така измайсторено, че заживяваш с чувството, че откакто свят светува, тук всичко е непокътнато от времето и необезпокоявано от нищо. Всъщност така е само привидно, защото преди десетилетие Лещен беше застрашен от гибел. Почти всичките му къщи бяха заплашени от срутване. Част от тях бяха изгорели. Селото щеше да има нерадостната съдба на множество други подобни наши архитектурни съкровищници, ако предприемчиви хора не се бяха заели с неговото възраждане. Сградите са стегнати и подновени. Направена е великолепна реставрация на петнадесетина местни къщи по всички правила на старите майстори-строители. Това дава стимул на останалите лещенци да потегнат имотите си и да белосат своите къщи. Навсякъде по прозорци и чардаци (които тук наричат потони) се виждат керамични, ковани и дървени саксии с красиви, отглеждани с мерак цветя.
От купчина пепел Лещен е възкръснал и днес живее своя втори живот, без да изневери на старата родопска архитектура. Къщите му се крепят на стръмното като своеобразни каменни гнезда. Зад тях е природата и нищо не спира човек да побегне и хване гората. Една неповторима атмосфера, в която можеш да се потопиш поне за ден-два, за да освежиш битието и да пречистиш съзнанието си. Докато скиташ из селото, започваш да чувстваш, че светът на Мехмед Синап, Шибил и Дилбер Танас не са само плодна въображението на талантливи писатели.
\iЕдинствено дискретно монтираните по кьошетата сателитни чинии, телефони, телевизори и модерно оборудвани санитарни възли в петнадесетината стари къщи, превърнати в хотели, са твоето успокоение, че светът пред очите ти все пак е от ХХІ век. Иначе във всичко останало е запазен автентичният дух на отминалото време – смолисто масивно дюшеме покрива пода, огънят гори в камина, обезопасена с големи плочи от пясъчник, ръчно тъкани черги са постлани навсякъде. През малките прозорчета се любуваш насреща на Пирин, който синее пред очите ти, пробол небето с белите си още от зимата високи върхове.
В най-ниската точка на селото е църквата “Св. Параскева” от 1836 г. Стенописите в нея са с едри щрихи и ярки цветове. Ако продължиш нагоре по пътя, след петнадесетина километра ще се озовеш в друг декор от отминала епоха – прочутото село Ковачевица, и оттам през Беслет може да се отиде през Родопите чак до Велинград.
\iВ двете механи на Лещен всичките специалитети се приготвят на място, а продуктите са с гарантирано качество и липса на нитрати. Повечето от тях идват от личното стопанство на собствениците и са в нормите за екологична чистота. Струва си да се опита пилето в гърне, което ври повече от три часа на тих огън и се задушава с босилек. Капакът на гърнето е замазан с тесто. Уж знаеш рецептата, а опиташ ли да я повториш, резултатът не е същият. Вероятно магията на майстора е останала в тайна.
През зимата кръчмарите се хвалят със заека в тиква. Звучи екзотично. Нужно е половин ден печене с вино, цели лукчета, едро нарязани моркови и дафинов лист. Внимавайте, когато седнете на софрата, да не си изядете пръстите. Типична гозба от местната родопска кухня е овиата – накълцано месо, намазано с горчица и горски билки, което налагат с кашкавал и после го увиват на руло с бекон, преди да го опекат на плочата.
Местната вкусотия е и “старецът”, който се прави от свинско месо с чер пипер, кимион и семена от копър и отлежава в сандъче с пепел от дъб.
|
]
1
]
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар