Шест фара още светят по българското крайбрежие от Шабла до Маслен нос, но ролята им в корабоплаването днес е по-скоро романтична. Те ориентират единствено рибарските лодки и по-сиромашките яхти, защото всеки съвременен плавателен съд е включен в системата на GPS (от англ.ез. Global Position System – глобална система за определяне на местоположението). Това означава, че на борда има уред, който разменя сигнали с група от спътници, и те определят положението му на повърхността на земята с точност до няколко метра. Подобни уреди днес има дори в по-скъпите модели автомобили. При най-модерните кораби уредът е свързан с компютър, който може да коригира курса на кораба според данните за местоположението му. Нещо като самолет на автопилот.
Скоро фаровете ще останат само някаква атракция от миналото,
а светлината ще служи единствено за визуално потвърждение, ако някой се нуждае от това.
По българското крайбрежие те светят от около 1000 години, твърдят изследователите. Подобна сигнализация е съществувала и преди – древните са поддържали “огнева стража”. Сигналният огън е оставян да гори на висока колона или стълб. Върху гърба на древна монета от Аполония (днешният Созопол) от времето на римския император Марк Аврелий има такова изображение на висока постройка, от която излизат пламъци. Вероятно още тогава край Созопол е имало фар.
\iНай-старият фар по българското Черноморие днес е край Шабла.
Тази година, на 10 август, той 150 години. Високата 32 метра осмоъгълна кула на фара и неговата бяла светлина ориентират и предпазват морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг "Добруджа" и плитчините между нос Шабла и село Тюленово.
В кулата на брега дежури човек, на когото целият му живот е минал тук. 55-годишният Атанас Атанасов е единственият фараджия второ поколение по българското крайбрежие.
“Баща ми беше фараджия 42 години – от 1949 до 1992 г. Бил съм на една годинка, когато са го назначили на фара. Живеехме тук през повечето време. Сестра ми се роди тук. Ходех пеш на училище до Шабла всеки ден. През 1992 г. назначиха мен. Сега сме трима, редуваме се на смени по 24 часа. Фараджийството е малко отшелническа работа”, разказва Атанас. Той пали светлината по график, в който е указан точния час и минута за всички наши фарове по крайбрежието. Минутите на запалване се сменят всяка седмица. Паленето става само с един ключ. Електричеството отдавна е заменило някогашната газова горелка и въртящ се отражател на светилото. То представлява една електрическа крушка, която се включва от стаята долу. Малка сигнална лампа примигва до ключа, за да покаже, че фарът работи. Горе в тясното пространство вечерният вятър съска по прозорците. Зимно време е страховито – духа много по-силно и студът пронизва всичко. Светлината на фара се вижда на 15 мили навътре в морето, а в по-ясно време и до 17 мили.
23-метровата кула на фара край Шабла е стегната с метални обръчи, защото е напукана от земетресение през 1901 г. Според някои исторически хроники е била построена в сегашния си вид през 1856 г. Но наши моряци видели в лоцията на италиански кораб, акостирал у нас преди години, че там съществуването му е отбелязано през 1844 г. В действителност на същото място е имало фар и векове по-рано. Върху него е намерен възпоменателен надпис с името на султан Абдул Меджид. Но постройката не е турска.
Ако вървим на юг от Шабла следващият фар на българското Черно море е при Калиакра. Той представлява 10-метрова кула на висок бряг – общо 67 м над морето. По-висок от него е само новият фар на Галата край Варна. Намира се южно от града и е колкото 6-етажна сграда. Вътре има асансьор, а основите му са на 26 м дълбочина в земята, заради свлачищата в района.
Фарът на нос Емине също е построен нависоко в последния склон на Стара планина, който слиза към морето. За разлика от другаде по света, където фаровете са безлюдни и автоматични, тук също работят фараджии на смяна.
Най-големите отшелници обаче са фараджиите на остров Св. Иван край Созопол. Макар островът да е само на 1 миля от стария град фараджиите карат дежурства по 10 дни и се връщат на брега само по изключение. Единствените постройки на острова са край фара. В храстите се въдят безброй зайци. По цвета им се вижда, че са се омешали питомни и диви породи. Често във високата трева прелитат и фазани. Фараджиите имат поне тази привилегия - да ядат дивеч. На острова има останки от средновековен манастир, изследвани от археолозите.
Последният български фар на юг е на Маслен нос. Наричат носа и Зехтин бурун, защото от векове на това място при буря се разбивали корабите - много от тях натоварени с маслини и зехтин.
Всеки от фаровете по нашето море е описан в лоциите на корабите с честотата на просветване – 1, 2 или 3 пъти. Така в миналото по примигването корабите са се ориентирали къде се намират, но честотата се е запазила и досега, когато има модерни навигационни уреди.
Доскоро в Черно море е имало още 5 фара с местно значение. Повечето от тях днес не работят. Понякога все още може да видите светлина от фара само на остров Св. Анастасия в Бургаския залив (бивш о. Болшевик). Останалите светят само в спомените и стиховете за морето.
|
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар