„Тя е красива”, възкликва приятелят ми Антон. „Какви крака, какво дупе... Виж й талията само...”
Коментарът е отправен към стилна дама, която е с гръб към нас. Когато се обръща, виждам, че очите й са закрити от огромни слънчеви очила. Тя се усмихва, след което разпознавам... леля си. Мисля да кажа на Антон, че леля е прехвърлила петдесетте (не съм сигурна кога точно!), но в следващия момент разбирам, че ще прозвучи смешно. Жената си изглежда супер.
Освен, че като млада е тренирала плуване, откакто се помня, леля ми ходи по някакви кални бани, балнеоложки курорти. Не зная защо, това предизвикваше доста коментари (повечето иронични) сред роднинското съсловие. Години по-късно с право се замислям дали балнеоложките й страсти не са една от причините за невероятната визия. Да видим...
Нашенски неоползотворен потенциал
Ако направите анкета сред случайни минувачи, кои балнеокурорти в България са им известни, най-честите отговори ще бъдат - Велинград, Хисар или Сандански. Рядко някой ще добави друго. А според данни на браншовите организации - в България има 20 национални и 50 регионални балнеоложки центрове. Експертите твърдят, че по изначална концепция те били близки до популярните си събратя в Чехия, Франция и други европейски страни. Какво е битието им днес? Независимо от невероятния потенциал от минерални води у нас, който е значително повече от която и да е европейска балнеодестинация, в България вече десетилетия няма развитие на този продукт. Поради липса на средства, казват едни. Поради безхаберие, тюхкат се други. Стига се до там, че заради финансовия хал на държавата, някои експерти съветват в близките години повечето от известните балнеоцентрове да се дадат за стопанисване на основата на концесионни договори – и то за по-големи периоди от стандартните.
Дали на концесия, дали със субсидии или приватизации – ясно е, че богатството от минерални води у нас трябва да се разработва в туристически пакети от основни и допълнителни видове услуги. Твърди се, че балнеоложкият туризъм е възможен най-вече в страни, богати на геотермални и минерални води. България е такава. А вече години наред го прави почти невъзможен. Докато други, които не са такива - го реализират.
Парадоксите
\iПетмилионна Финландия има над 10 млрд. евро приходи от... балнео туризъм за 2004 г. България - със значително повече ресурси и балнеоцентрове, може само да сънува подобни постъпления. Да не говорим за живота на средностатистическия българин, който все по-често и на все по-ранна възраст страда от затлъстяване, хормонални смущения, нервни болести, безплодие, ставни и костни проблеми.
„Във вода гази, а жаден ходи” – поговорката е българска. И в случая се изпълнява от българи – в минералните води на страната ни е ключът към лечението на огромна част от заболяванията, които ни мъчат. Там е и разковничето за красота и младост. Там е избавлението от стреса. Достъпът на огромната част от нашенците до всичко това обаче е ограничен. От манталитет. От липса на средства. От липса на държавна политика. От неадекватност.
Финландия постига подобни финансови резултати от развитието на възстановителен (рекреативен) и здравен туризъм с голяма гама допълнителни услуги – основно за собственото си население. Вътрешният туризъм се движи с пълна сила - социалните осигурителни програми са съществено перо в системата. Като резултат – приходи и здраво население. Водещи в туристическите пакети при т.нар. северни форми на профилактика, възстановяване и терапия са балнеолечението, фитотерапиите, водолечението с вносни и местни води, различни лечебни средства.
Успехът на Финлания се коментира от родните експерти като плод на дългогодишно следване на адекватна държавна маркетингова стратегия. За съжаление, в момента в българското законодателство, свързано с водоползването в България, е пълен хаос. Няма маркетингова стратегия без закони, така че трябва да се започне първо от тях.
Италия например има такива регионални и национални нормативи, които са превърнали северните и крайбрежните й провинции с находища на топли води (Пиемонте, Тоскана) в доминатори на туристическата мода.
Модата и потребностите
\iПродължителното пребиваване в градски условия, липсата на досег с природата, обездвижването и ежедневният стрес, водят най-малкото до лош външен вид. Той вече е признак и на заболявания в зародиш. Въпрос на време е да се проявят. През ХХІ век не е модерно да изглеждаш зле, а още по-малко да си болен заради начин на живот.
Модерните западни общества са го измислили – разковничето. Натоварващото и изтощаващо спортуване вече не е на мода. Търси се съчетаване на полезното с приятното и най-вече - на отпускащите ласки на минералните води и соли. Нещо повече – балнеопроцедурите са мода и то каква! Т.нар. ВИП-потребители са най-яростните почитатели на балнео туризма и носещия подтекст на здраве чрез вода спа туризъм. А всичко това отвежда един ден и до връхчето в пирамидата - уелнес. Но за него друг път. Сега на дневен ред е... минералната водав.
Сред най-честите гости в зоната с горещи минерални води в подножието на Алпите например, са богати клиенти от Европа и Близкия Изток, както и милионери от Русия и ОНД (последните някога може и да са предпочитали България!).
Според доктора по икономика Йордан Йорданов таласотерапията в тази планинска зона, предлагана като процедура, използваща микс от солена морска вода, водорасли, пясък от крайбрежни дюни във вани, плюс „тайни аромати”, е хит, който прави „уикенд пакетите” целогодишно търсени и предпочитани от платежоспособна местна и чуждестранна публика.
Защо и България да не влезе в този моден лист, който спокойно може да я изстреля във висините на по-добър жизнен стандарт. Потенциални заявки за „балнео модния подиум” дава хотел „Добружда” в Албена, който с успех прилага таласотерапия от години. Във ваканционното селище „Ривиера” с доказан ефект се прилагат пролетни и есенни програми за разкрасяване (с участието и на минерални води!), разработени поотделно за мъже и жени. Сред вълнуващите преживявания, които България предлага, е плуването в открити басейни с минерална вода по всяко време на годината, което трудно се открива другаде по света.
400 млн. потенциални туристи и липсващите правила
\iВ България има около 600 разкрити минерални извора с доказани лечебни качества. От тях не се използват дори и 10%! Съществуващата държавна организация на управление на минералните и геотермални води и законовата рамка унищожават ползите от дадености, които имат потенциален пазар от над 400 млн. души от Европа. Към тях трябва да се прибавят и тези от Близкия Изток, след което цифрата ще бъде потресаваща. Дано е достатъчно впечатляваща, за да се заеме някой да изчисли и евентуалните приходи, след което да има достатъчно причини да започне работата по стратегията на балнеоложкия туризъм у нас.
През февруари 2005 г. стана ясно, че се подготвя нормативна база с критерии какво е балнео-, спа и уелнес хотел. Според Цвети Миланова, председател на Асоциация за балнеология и туризъм, е нужна прекатегоризация на съществуващите хотелски обектите. Комисии трябвало да определят кой какъв хотел е. За спа-хотелите например били достатъчни 4-5 елемента като басейн, тангентори, фитнес, лечебна козметика, масажи. Балнеохотелите може да включват спа и улнес като елемент, но за тях изискванията са по-високи. Изграждането им трябвало да става след консултация със специалисти, които да преценят дали има специфични природни условия за профилактика на различни заболявания. Задължителни били минералната вода и медицинската апаратура. Най-голямата грешка на пишман българските инвеститори в момента била, че възнамеряват да вдигат балнеохотели на места, които нямат подходящите условия за това.
Късметлийка ли е леля ми
Леля ми е отминала с кръшна походка по пътя си. А аз оставам да ме гложди неприятната мисъл как ли ще изглеждам на нейната възраст, след като не тренирам плуване и не ходя в балнеохотели. После решавам, че може би тя е по-голяма късметлийка от мен – имала е условия да го прави, и вдишвам дълбоко от мръсния въздух на София на натовареното кръстовище пред Централните хали. Някъде наблизо са чешмите с минерална вода… Кога ли ще направят банята?
Забележка "Инфотуризъм"
Материалът е писан през 2005 г. Нарочно го публикуваме без промени, за да се види, че за година и повече - в основата си нещата са същите. Или не са? Бихме се радвали да разберем, ако има някакви промени. Пишете ни!
|
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар