|
Ако забележите върху френските коли драскотини или очуквания, не бързайте да си вадите заключението, че французите са слаби шофьори. Те просто знаят, че борбата със застрахователите, автосервизите и тем подобни е ужасно изнервяща, разказва българинът Адриан Краевски, който често посещава Франция по бизнес и туризъм. „Толкова разправии само заради някаква си драскотина!”, възкликват французите, които знаят да живеят - "savoire vivre", а това означава, че не правят от мухата слон и че приемат всичко спокойно. Сякаш проблемите се решават от само себе си. Това се отнася и за деловия живот.
Този народ е доста словоохотлив и обича да дискутира заради самата дискусия. Няма нужда да се вярва на всичко, което се изприказва, а емоционалните изблици не бива да се надценяват. В крайна сметка, преговорите се водят по-малко импулсивно. Деловият език най-често е френският. Макар че мнозина тук знаят английски, то те рядко го показват. Ако не знаете френски, е по-добре да се извините предварително и да си водите преводач. Но да се смята, че французите са езикови шовинисти, е предразсъдък.
В средата на 2004 г. стана ясно, че Франция ще подготви над две хиляди учители за обучение по френски в ЕС-25. Министърът на външните работи на страната потвърди, че влиза в действие 3-годишен план, който цели популяризирането на френския сред 10-те нови страни-членки, както и сред България и Румъния. Мотивите са, че всяка вълна на разширяване на ЕС през последното десетилетие води до осезателно противопоставяне на английския и френски език, като негласна истина е, че по-често преимуществото е на страната на мъгливия Албион. Дори европейските комисари, които владеят руски език, са повече от тези, които могат да общуват на френски.
Планът за популяризирането на френския език е съществен елемент от позицията на Франция върху шахматното поле на Европа в началото на ХХІ век. Неотдавна Институтът за балканистика при БАН и Френският университет на Артоа от град Арас събраха в София учени и гости в опит да разкрият представите за взаимодействията между европейските култури. Колоквиумът “Исторически, културни и литературни интерференции между Франция и страните на Централна и Източна Европа” беше под патронажа на Културния център на посолството на Франция у нас. По време на сесиите стана ясно, че Франция не възприема френските писатели от български произход като българи. Обратно, румънските писатели с френска литературна кариера запазвали в изявите си повече от родната си култура. Подобни изводи са интересна стартова позиция за разсъждения на тема взаимоотношения България-Франция...
Средното образование във Франция има силна природоматематическа насоченост. Но и в областта на историята знанията са добри. Сред любимите теми за разговор са историческото минало, културата и литературата. От тактичност е добре да се избягват разговори за религия, чуждестранния легион, чужденците, евреите и колониите. По-подходящи теми са красивата природа или вкусната храна. Даже в изключителни ситуации, каквито са военните условия, френските войници не се отказват от сготвено ястие и бели покривки, докато други армии ядат консерви.
Традиционната френска закуска е от кафе, чай или какао, кроасан или хляб с масло и конфитюр. Храненето във Франция се счита за изкуство и закуската е сред ценните моменти от деня, особено, ако французинът е на почивка. Във всеки регион има свой стил за приготвяне на храната: готвенето с масло е популярно на север и в Бретан, със сметана – в Нормандия, със свинска мас – в централните райони, а със зехтин – на юг.
Във френските ресторанти имате две възможности да поръчате: чрез меню или чрез карта. Менюто е вече сглобен обяд или вечеря, който включва предястие, основно ястие, десерт или сирене. Стойността е предварително определена. Получавате безплатно вода и хляб. Ако поръчвате с карта – вие сами съставятe вашия обяд или вечеря, което съответно ще ви излезе и по-скъпо.
Делови живот и мода
Имате ли делова среща във Франция или с французи, не закъснявайте с повече от 15 минути. Начинът на обличане е конвенционален плюс някоя и друга модна джунджурия. Общо взето се държи твърде много на външността, облеклото и прическите. Имена като Chanel, Dior, Yves Saint-Laurent се асоциират с преломна епоха в историята на костюма – епохата на възникването на висшата мода (Haute Couture), когато моделите са с ранг на изкуство и се обвързват с множество легенди. През 1928 г. полата едва прикрива коленете. Габриел Шанел вкарва в модата английския стил, който идва на дневен ред и днес – през 2004 г. Туидът, от който се шият дрехите на шотландските богаташи, става материя за костюмите в стил Chanel. Коко превръща пуловера в част от гардероба на младата леди и дори предлага към него като аксесоар бижута. Много от нещата в съвременния гардероб, които сме приели за даденост, са измислени именно от Коко Шанел: чантата през рамо, металната бижутерия, верижките. Все още се помни, че през 1932 г. началникът на парижката полиция забранява на Марлене Дитрих да се разхожда в панталони по улицата, след като тя се опитва да премине в такъв вид по брега на Сена. Едва през 1946 г. се появяват първите бански костюми с бикини. През 1947 г. Кристиан Диор създава нов стил, който през 1948 г. приема не само Европа, но и Америка.
Знак на уважение във Франция е в обноските с околните да се демонстрира внимание и учтивост. Никога не поднасяйте критиката си директно, а винаги „опакована” с чар. В тостове и речи, които са задължителни при по-големите делови трапези, се включват цитати и анекдоти. И не се притеснявайте да хвалите вашия делови партньор повече, отколкото заслужава! Сериозните разговори за бизнес започват обикновено след десерта, на кафе. Още веднъж, избягвайте темите табу – политика, атомна енергия, замърсяване на околната среда.
Подаръци се приемат радушно, щом са от родината на госта. Изключение прави само виното, защото французите смятат своето вино за най-доброто на света. На визитните картички рядко се вписват академичните звания. Във Франция „доктор” се наричат само лекарите. Служебните йерархии са доста строги. Препоръчително е да се търси контакт с най-висшестоящия. Личният контакт е за предпочитане пред писмения или e-mail. Сделките се оформят писмено и в детайли.
Туризъм
Не само за професионалистите в туризма е известно дългогодишното лидерство на Франция като най-посещаваната европейска туристическа дестинация. И независимо че си остава лидер, през 2003 г. Франция посреща 75 млн. туристи, което е с 2 млн. по-малко в сравнение с 2002 г. Въпреки това тя продължава да е преди Испания по туристически ръст, като отрасълът създава 7% от БВП на страната. С приходите от туризъм, които са „едва” 35 млрд. евро през 2003 г., Франция отстъпи лидерството на САЩ ($72,3 млрд.) и Испания. Изоставането по показател „приходи” е благодарение на това, че повечето от туристите посещават Франция от съседни страни само за един ден, без нощувка, което ощетява хотелиерите. Данъците върху туристическите услуги внасят в бюджета на Франция около 15 млрд. евро годишно. По този показател туристическият сектор изпреварва дори автомобилостроенето. В туризма на Франция са заети над 2 млн. души.
Франция отдели над 33 млн. евро за туристическа реклама през 2004 г. заради драстичния спадът в посещаемостта на Лазурния бряг, особено между сезоните - над 35%. Голяма част от туристопотока се е насочил към Тунис, Гърция, Турция и Хърватска, където цените са средно с 50% по-ниски. Спад има и интересът към Корсика – туристите са недоволни не само от цените, но и от персонала на фрeнските хотели и ресторанти, който трудно се справя с чуждите езици. Все пак, във Франция си остават райони, които не губят популярност сред туристите – атлантическото крайбрежие е едно от тях. Париж си остава също заветната цел, особено за туристи от Япония и САЩ. През септември световните медии съобщиха за двудневна стачка и на персонала, който обслужва Айфеловата кула – най-посещаваната забележителност в света (ежедневно над 30 хил. туристи). Служителите са стачкували в знак на подкрепа за свой колега, на когото е било наложено дисциплинарно наказание. След протеста е станало ясно, че то ще бъде преразгледано.
Maison de la France – най-авторитетната държавна структура в туризма ще представи през октомври план от мерки, който цели подобряване на туристическия отрасъл. Но дотогава собствениците на 60 хил. кафенета и барове във Франция считат, че губят клиенти заради лошото качество на храната и обслужването. По различни начини и поводи те често обещават на французите да се поправят. Броят на заведенията намалява, докато този на оплакванията расте. През последните 15 години броят на кафенетата във Франция е намалял от 150 хил. на 60 хил. Асоциацията на предприятията от сферата на обслужването ще създаде специален комитет, който ще разработи кодекс за качеството на храната и обслужването, комфорта и хигиената. Проектът на асоциацията ще бъде представен във френското Министерство на туризма през октомври 2004 г.
tax-free
При пазаруване във Франция в цената на покупките се включва ДДС (на френски - TVA) в размер на 20.6%. Чужденците, пребивавали в страната не повече от шест месеца, могат да получат обратно ДДС в размер на 17.1% от цената на покупката (касае само граждани на страни, които не са членки на ЕС) при покупки в един магазин за един ден и при сума не по-малка от ?182.95. Това е т.нар. услуга tax-free или detax на френски. Трябва само да помолите продавача да попълни специалната квитанция, за което вие трябва да представите паспорт. Данъкът може да ви се върне на кредитната карта или в брой на летището. Тези условия се договарят още в магазина при попълването на квитанцията.
И отново за колите...
Известно е, че личната сигурност във Франция е гарантирана. Но дали колата ви ще преживее, без нищо да й се случи – това е въпрос на друг разговор. Във Франция колата не е символ на социалния статус, както се оказва, че е в България например, а просто предмет за потребление. Нормално е да ви чукнат някъде. В Париж не се използва ръчна спирачка! А ако имате тясно място за паркиране, то можете лекичко да поотместите предния и задния спрял.
Bon chance!
www.cafb.bg
В рамките на Пловдивския панаир през 2003 г. Деловият клуб „Франция България” представи своя уеб сайт. Клубът обединява френски компании, представени в България, както и техните български партньори. Има за цел да защитава интересите на френските инвеститори у нас, да насърчава бизнес отношенията между Франция и България и да сформира френската бизнес общност. В сайта е публикуван списък с клубните членове и техните координати, а желаещите да се присъединят към клуба могат да направят това чрез онлайн формуляр. Публикувана е и пълната програма на събитията, организирани, както и новини около дейността. За френските бизнесмени, които имат интерес към България, но не я познават добре, има секция с географска, демографска и икономическа информация.
Асоциацията на българските студенти (АБСФ)
във Франция съвместно с Алианс "Франция-България" организира през май 2004 г. дискусия за предизвикателствата, свързани с присъединяването на новите страни-членки към ЕС. "Франция-България" покани за свой партньор в проявата асоциация "Франция и Полша заедно в Европа". Лекция изнесе главният преговарящ на Полша с ЕС г-н Колаковски.
АБСФ е сериозен партньор на различни организации на българската общност и приятелите на България във Франция, както и на френски асоциации. Голяма част от студентите се обучават по френския аналог на МBA – DESS, който се приравнява към третия и последен цикъл на висшето образование във Франция (аналог на българската аспирантура и кандидатска степен) и не е за подценяване с трудността на приемните изпити и подбора.
АБСФ поддържа контакти с посолството на България в Париж и с Държавната агенция за българите в чужбина. На срещата на френско-българските асоциации, състояла се през май в българското посолство в Париж, е била предложена сумата от 1000 евро, събрана от АБСФ, за фонд към учредения Клуб на приятелите на българския културен център в Париж. Инициативата за Клуба се подкрепя от личности като проф. Минко Балкански, проф.Боян Христофоров, Юри Буков, Дими Паница.
|
]
2
]
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар