В село Богородица чудесата са повече от жителите

В старо планинско селце една от махалите била турска. Наричали я Горната. Веднъж обаче стара кадъна тръгнала по пладне към бунар. За вода. След нея пък през цялото време вървяло черно куче. Стигнала тя. Спряла. Кучето – също. След което турците от махалата взели да умират. Все те, а на българите нищо им няма. Тогава кадъната рекла: Хайде да се изселим от това село, защото, когато ходих за вода, след мен вървя чумата… Започнали да се изнасят друговерците, но решили да изгорят черквата на българите, които живеели в Чикорската махала. Влезли няколко от тях в храма, но точно срещу вратата от красив стенопис ги погледнал Св.Георги. С обичайните си атрибути, но и с фес на главата!

Така бил нарисуван. И един от турците казал: А-а-а, няма да я горим, защото и от нашата вяра има тук, ще я оставим… Църквата наистина все още си стои, запазена по този необичаен начин в село Богородица, община Петрич, в пределите на Огражден планина. Тя се казва „Св.Пророк Илия“ и е строена през 1884 г., на етапи, когато този регион все още е бил под турско владичество.

Паметник на културата е и в нея няма нито един квадратен сантиметър площ, който да не е изографисан. Над 3000 яйца за смесването на бои са събрани от тогавашните обитатели на планината, както и от Прилеп и Кукуш. И до ден-днешен, благодарение на чудната спойка, отвсякъде греят ликовете на светци, на библейски личности и сцени, в които и въображението на майсторите е казало своята дума. Защото друг от стенописите пък носи името „ Исус спи всред Балкана“. А на трети е обграден от два изправени лъва…?!

Преди много години жителите са били около 2000. Сега са 19, предимно възрастни и трудно придвижващи се към общинския си център. Пътят от Петрич към Богородица е 20 км и минава през с.Рибник. Последните 7-8 км са каменисти и се минават бавно, като костенурка, каквато впрочем често може да се види из този пуст регион. До Дреново, където е кметското наместничество, са още 4 км, но само по права линия. А оттам 3 пъти седмично,по съвсем друг обиколен път, през с.Кърналово, пристига хляб за оставените на произвола на съдбата жители. Някога пред всяка къща е съществувала и малка фурна. Останала е от погрома на времето само една.

А липсват и здравна служба, обществен транспорт, магазини. „Нема откъде да купиш ни млеко, ни месо“, оплаква ми се Евтим, последният продавач в магазина. „Преди 3г.го закриха поради липса на оборот и сега гледам 30-на овци и кози“. Седнал е до пътя, покрай параклис, един от шестте, построени по върховете около селото и имащи особена заслуга за живота тук. В Богородица няма изграден войнишки паметник, макар че по време на Балканската и Междусъюзническата  войни от селото заминават да воюват 63 човека. Но всички се връщат живи, което граничи с чудо във военната история на България! Само двама са ранените – един в дланта, друг в рамото. Смята се, че светиите, на които са кръстени параклисите, са ги закриляли - Св.Петка, Св.Неделя, Св.Атанас, Св.Илия, Св.Спас.. Съществувал е и параклис Св.Мина, който вероятно скоро ще бъде възстановен от изселил се родолюбец. На чудо е разчитала друга легендарна личност, за която тук се пеят песни. Ильо. Търговец бил, богат, със златен часовник. Усетил той завистта на съселяните и дал на вуйчо си кесия с жълтици, за да го откупи, ако решат да го заловят и изнудват за пари. „От баба ми зная, че е носил алени чорапи. И веднъж тя му рекла: „Е, чедо, къде ли ке се търкалят тия чорапи?“, разказва ми това пророчество Кица Точевска. Така и станало. Хванали го така нар.комити, отвели го към м.Бочвище, близо до с.Яково, на 6 км. Поискали и откуп, иначе – лошо му се пише. Алчният вуйчо  обаче не откликнал, замълчал…  Трагичната случка е истинска и все още се разказва из трите села - Богородица, Дреново и Яково. Те пък, и според твърдение на Баба Ванга, са създадени от тримата братя Яков, Дрельо и Богород. Всеки от тях си е харесал място по тия баири и върхове, най-високият от които е Маркови кладенци /1523/, откъдето извира Рибник, най-близката до с.Богородица река.

Училище „Бр.Миладинови“, което е било до 8-и клас, е закрито преди около 40 години. На ръждивата му табелка над фасадата пише село Сестрино. Това е било името му за кратък период от време – от 1951 до 1995 г. През 16-и век пък е споменавано в турски регистри като Голяма Богородица.  Някога на гробьето /гробището/ имало стара полурухнала черква. И веднъж отдолу, изпод нея, се чул глас: „Студено ми е. Защо не дойдете да ми направите покрив?!“…Чули го местните хора и откликнали. Съградили каквото трябва, укрепили съборетината. Вярвали, че това бил вопълът на Св.Богородица, на която бил кръстен храма. А това е другата хипотеза за произхода на името на селото. Съчетана с вярата, че Божията майка е една от пазителките на живота тук - сред красивите дъбови, букови и борови гори – в тази  част на планината Огражден. Където все още се пее песента за Ильо, наричан комита, но и войвода. „Ние го, бабо, Ильо чекахме. На два друма го чекахме, на трети го хванахме.Ильо не се, бабо, жално молеше. Ах, гиди, жална ле, бабо….“

Снимки: Р. Стоичков 

Пътеписът е от новата книга на Румен Стоичков „По стръмнините на България“