Земни и небесни благини на 60 километра от София

Тук идват за молитви и поклонничество, за кръщенета, просто заради планинските хубости или с надежда за здраве. Покровителите на манастира – светите безсребърници Козма и Дамян, са били лечители. От най-далечни времена водата от аязмото се цени като лековита, а и днес братството е записало ред случаи на чудодейни изцеления сред вярващи и невярващи. 

Това място е в планината Черна гора или, на местния говор, Църна гора. Църногорският манастир, както ще го видите изписан на пътеуказателите, е известен и като Гигински по името на селото на пет километра в ниското.

Историята му започва от XI – XII век. Като запалите свещ в църквата, пуснете още някое левче в касичката за дарения и вземете една добре написана и илюстрирана брошура за миналото и настоящето на това място. Типично за нашите православни обители, редували са се времена на слава и упадък: богатства и привилегии през Второто българско царство, палежи и разрушаване през османското владичество, после нов подем и пак опустошение. В разграбването на стари икони, книги и на манастирското стопанство при „народната власт” участват солидарно държавата, църковни ценители и безименни бандити, а социалистически предприемачи отглеждат добитък в самия манастир.

Възраждането започва през 1998 година, когато в опустошената обител отново се заселват монаси. За градежа на новото манастирско крило, кулата камбанария и новата църква парите са събрани благодарение на една национална дарителска кампания, на държавата и на банкера Цветан Василев.

В неделния ден пред манастирските зидове имаше паркирани двайсетина автомобила, в двора беше спокойно. Някои чакаха за кръщене, инвалиди с бастунчета отиваха да си налеят вода от аязмото. Струпване на хора имаше само на моменти в магазинчето със земните благини. Манастирът възвръща традицията си да има градини, стока, кошери. Тук можете да си купите мед - за спомен и за сладост, и още екологично чисти, макар и не съвсем диетични съблазни. Козето кисело мляко е по 4 лева бурканчето, а биволско сирене – 15 лева за килограм.

Впрочем, ако не се притеснявате от алкохол без бандерол, имате богат избор – църногорска манастирска винена ракия, църногорска манастирска плодова, крушова, гроздова, сливова с билки – от 7 до 11 лева за стройно шише от половин литър със стилен етикет. Крушовата, мога да свидетелствам, е достойна за претенциозни ценители. А от вината си избрах вакуумна опаковка  - червено трапезно вино, букет от манастирските лозя, „лето господне 2010” пише на кутията от три литра за десет лева, излязла от винпрома в Сандански. Прочее, докато си точиш от тази кутия с изобразена  на нея графика на манастирския комплекс от птичи поглед, пак можеш с мисъл да прелетиш над църквите, чардаците и кулата камбанария, дори аязмото с лековитата вода е изрисувано.

На едно баирче над манастира има каравана и пейки, където се предлага свинска и биволска скара. Аз обаче препоръчвам на туриста да хапне в  ресторант „Рибката” – много красиво и удобно разположен тъкмо край водата на язовира край близкото село Бегуновци. Тук е чисто, уютно и кафето е истинско, а не три в едно.

Маршрутът за Гигинския манастир е София – Перник – Брезник. Почти на излизане от Брезник има пътеуказател наляво за село Бегуновци; подминавате площадчето и на разклона вземате пак наляво за Непразненци, където вече ще видите табела с надпис Църногорски манастир – това е и посоката за Гигинци. В Гигинци друга стрелка ще ви укаже да отбиете от асфалта и имате изкачване от пет километра по новия чакълест път до манастира .На места е доста неравен, но не е проблем да се мине внимателно с обикновен лек автомобил; при сняг ще трябва джип. На връщане надолу към селото една отбивка ни подкани да минем стотина метра по коларски път до поляна с чудна панорама към селца, долини и баири.

Храмовият празник на манастира е денят на свети Козма и свети Дамян – 14 ноември.

Текст и снимки: Велко Милоев