Дългият уикенд за Съединението изненада с твърде прохладни вечери и сутрини в в разлато разположената и уж полупланинска Копривщица. След десетилна пауза от последната гимназиална екскурзия до "града на Първата пушка", вече сме позабравили, че надморската височина на прочутия още от отоманско време "алафранга"-градец е над 1000 м.
В една от многобройните къщи за гости с традиционно голям, окичен с есенни цветя двор, покрай напътствието на бабката-хазайка как се пише на латиница паролата за "WiFi", намирам в шкафа на старинно реставрираната стая голям формат книга за Копривщица от времето на "развития социализъм".
Днешните наименования на семейните хотелчета и къщи за гости в Копривщица като че ли са се отдалечили от възрожденския "аристократизъм" на тукашните чорбаджии, защото безбройните грозни електрически стълбове са окичени с банални фирмени табели за местата за настаняване и само схлупената кръчма "Първата пушка" черпи от историята краеведчески бонус за туристическия продукт.
В центъра на Копривщица, къщата на благотворителката Лейди Стратфорд (след Април 1876 г.) днес е приютила кабинета на местно "джи пи" и съпътстващата медицинска лаборатория.
Самият емблематичен "мост на Първата пушка" под някогашния конак сега изглежда като древнотракийските разкопки на проф. Овчаров. Най-вероятно местният кмет не минава наоколо дори когато е трезвен, защото и най-упоритият турист-родолюбец не би се справил с огромните хендеци.
Ученици от казалъшката Национална художествена гимназия са насядали, за да рисуват, покрай пълното с боклуци деренце, останало от историческата "Бяла река". След упоритата ни препирня рошавите им преподаватели се съгласяват, че художество трудно се учи насред разхвърляните в бившата "река" бутилки от бира. По-киприте девойки-рисувачки са насядали с чипсове и цигарки под паметника на Тодор Каблешков и само най-засуканата успява да назове името на апостола-железничар.
В самата къща-музей леля Гана ни оставя да си мислим, че е празнично закъсняващата уредничка-екскурзоводка и, като обругава наред текущата безработица и несигурната "временна заетост", моли да накараме кмета да включи в някоя европрограма поне една тоалетна за обхода на 5-те къщи-музей, дори с цената на левче увеличение на общия билет от 5 лв.
Неизменната за всеки БГ-туристически обект продавачка на "боров мед" обсажда някогашната чорбаджийска порта с найлоновите си торбички, докато на съседния дувар нейна колежка кичи ръчните си дантели. Преобладаващата група уикенд туристи са от "третата възраст" и може би заради това само в една кръчма в центъра на градчето в събота вечер се поизвива обичайната БГ-чалга, а иначе нощта е безспорно наспиващо тиха.
Сутринта, преди отварянето на уморената сувенирна чаршия, главната атракция са лакомите банички на Пламен, който смело ги продава с 30% по-скъпо от микровълновата конкуренция. Съседната баничарница обаче го изпреварва в сегмента на биволско кисело мляко с картинка на автентичен американски бизон. Трактори, палети с тухли, купища букови дърва за зимата, кукуригащи петли до автентична БГ-кочина с истинска свиня - всичко това е особена екзотика, която подхранва надежда, че славната Копривщица ще надживее и тази криза, въпреки смразяващия спад на постоянното й население.
Стигнал до 10 000 хиляди жители през чорбаджийското отоманско време, след Освобождението през 1878 г. градът е преживял няколко изселнически (към столицата и други по-големи градове) вълни, особено за "заслужилите поборници" от 1876, 1878, 1885, 1923-25, 1944. Въпреки отлива на младото и образовано население в следосвобожденската епоха, градът си пази гимназията, а "ванкашните" (така местните наричат пришълците-инвеститори) покрай новопостроените стилни хотелчета май нямат друг ход, освен да не се съобразяват с традициите. Днес постояно уседналото население на Копривщица вероятно е около 1500 души, а легловата база за туристи е около същата цифра и дава облик на стопанския живот.
Реституираната след 22 години съдебни дела "Ослекова къща" е отворена за голяма варненска група точно навреме. За 2 лв. билет "две в едно" (вход+екскурзовод) млад съсобственик с фамилия Каблешков делово тълкува единствено пожалените при "връщането" стенописи. Младият копривщенец е студент по информационни технологии в София и не вижда защо да си нямат днешните Каблешковци фамилната "Ослекова къща"-музей, така като в Банско си имат "Шато Вапцаров".
Бащата-реститут засега има безплатна лъскава листовка "Културен туризъм" от европроект на министерството на икономиката и туризма и пита къде в София да отпечата по-евтини проспекти за бъдещия частен музей.
Копривщенецът вярва, че един ден покрай евробонусите за поредния хотел на "ванкашни" ще се намерят и пари, за да може безкрайните електро- и телефонни жици да се вкарат в започнатото още по времето на соца изграждане на подземна инфраструктура, както се полага на всеки град-музей. Любезно ни информира, че следващото издание на световноизвестния Национален фолклорен събор в Копривщица е през 2015 г. Вярно било, че освен оредяващите ученически екскурзии и автотуристите идващи за уикенда, железопътните линии до София /под 100 км/ и Пловдив са шанс туристопотокът да не намалява, стига БДЖ да запази отстъпките за групи, да увеличи скоростта на влаковете и да осигури елементарни удобства за пътниците.
Така че, ако ви притиска кризата, пробвайте есенен уикенд до Копривщица с БДЖ - частната квартира започва от 12 лв. за легло, перфектните банички на Пламен са по 1,50 лв. за първите три бройки, биволското мляко с американски бизон на картинката е по 2 лв. Родолюбивата традиция няма цена все пак, нали...
Текст и снимки: екип на Инфотуризъм.нет
|
КОМЕНТАРИ
| 25.09.2013 18:07 | #548
И още една забележка: къщата с лика на Лейди Стратфорд не е нейна‚ а там по време на идването й в Копривщица след Априлското въстание‚ е отворена обществена трапезария. Но трябва внимателно да се четат табелите‚ защото изпадате в конфузна ситуация‚ господа от екипа на Инфотуризъм.нет
| 22.09.2013 23:33 | #547
Тази статия е лишена от замисъл‚ написана е с прекалено хаплив тон и няма никакъв смисъл от нейното съществуване. Дано авторския екип е взел хонорар поне за една нощувка и една баничка‚ за да може да се наслади на описаните от него ”красоти”. Очевидно вече всеки репортер търси сензация и народното неодобрение към властта‚ за да успее‚ но това не е моделът на успеха
| 22.09.2013 22:57 | #546
А всъщност това не са ’’Баничките на Пламен’’‚ а са баничките на местния сладкар Цецо‚ които са УНИКАЛНИ !!!
| 20.09.2013 08:48 | #543
А също така собствениците на Ослековата къща не са Каблешкови‚ а Дебелянови.
| 20.09.2013 00:37 | #542
Госпожо или господине от ”Eкип на Инфотуризъм.нет”. Когато пишете статии‚ бъдете достатъчно коректни за данните‚ които давате. МОЛЯ ВИ! Ако бяхте коректни‚ щяхте да знаете‚ че ”Баничките на Пламен” са далеч под цената(в процентно съотношение) посочена от Вас и не би трябвало да се свързват изобщо с микровълнови вълни. Просто моите разбирания за качествена храна отхвърлят микровълните‚ а това което не одобрявам за себе си‚ не бих предложил и на клиент! Пламен Петков
Напиши коментар