Евелина Пулева: Не може министърът на туризма да бъде без туристическо образование или стаж

“Необходими са хора на министерския пост и в министерството, който наистина разбират от туризъм. Не може доктор да бъде министър на туризма, не може преподавател по българска филология да бъде в Министерство на икономиката. Всеки трябва да си разбира от професията. Получаваме министри, които нямат туристическо образование. Това е най-грубата грешка. Когато не си работил в тази сфера, когато нямаш познание, не си се сблъсквал пряко с един турист, не можеш да вземеш ръководните решения за този бранш.“

Как може човек да се задържи в туристическия бизнес след ударите, които той понесе от коронавирусната пандемия и последвалите ограничения и затваряне на цели сектори от икномиката?

“Преди последната година бих отговорила, че трябва да има желание. Сега обаче, след пандемията, нещата наистина изглеждат по различен начин. И постоянно в разговори казвам, че трябва да се полагат изключително много усилия, за да се задържиш в този бизнес, който пандемията постави на едни начални нива.“

И как тази пандемия промени туризма?

“Идва едно поколение, нашите деца, които са с изключително креативно мислене и тези деца искат да открият в туризма онази нотка, която се нарича “преживяване“. Ние не трябва да им даваме вече само хотел, трансфер от летище до хотел. Красиви пясъчни плажове те могат да намерят навсякъде по света, но добавената стойност, която нашата страна ще им донесе – прекрасната българска кухня, черноморската кухня, красивите маршрути, изкачване на върховете, на планините. Тези планини никъде другаде няма да ги намерят. Това постоянно доказване, считам, че това трябва да е новият облик на нашата страна. Един гастрономичен туризъм, един туризъм, съчетан с вкусови рецептори. Туристът трябва да усеща туризма не само с очите си, той трябва да го почувства със сърцето си. Трябва да мине през неговия стомах, ако искате. За да може да се прибере и да каже – знаете ли в каква невероятна страна бях, какво кисело мляко правят, какво бяло сирене, ако знаете как правят миди по черноморски.“

“В последните години туризмът съществуваше и се беше отдал на една инерция, натрупана в годините и благодарение на природни дадености. Седемнайсет години, мисля, че ги изчислявах, ние не дадохме една нова екскурзия по Черноморието. До такава степен, че идваха туристи и казваха: “пак ли да гледам Созопол, пак ли да отивам в Несебър“. Туристът иска разнообразие, иска любов, иска обгрижване, иска да е най-значимият."

Какви са основните проблеми, които спъват туристическия бизнес в сегашната обстановка на затягане и разхлабване на мерките заради надигащите се една след друга вълни в разпространението на коронавируса?

“Страшното идва от това, че нашата държава изостави хотелиерите, онези големи хотели, които се построиха в годините и също не можем да ги захвърлим с лека ръка. Те формираха години наред едно високо ниво на българския туризъм. Вижте в каква нелепа ситуация ги е оставила държавата в момента – те са единствените, които не могат да се възползват и от помощи, защото де факто работят. Виждате ли колко е трудно. Ако трябва да кажа в коя сфера на туризма в момента ми е най-трудно, бих отговорила  – най трудно ми е като транспортна фирма. Защото т.нар. “случаен превоз“ той е много специфичен, той работи само в сферата на туризма.

От месеци се борим точно със “случайния превоз", защото той е подчинен на две министерства. Неразбирането на материята води до редица последици. Ето ние в продължение на три месеца се опитвахме да обясним и на обществото, и на министерството, какъв ще бъде проблемът с “8+1“, когато се приеме този член 234, точка “г“. И в крайна сметка, когато го обяснихме, той беше приет вече в Наказателния кодекс.“

Източник: БНР