Четиво за министри

Колега от Широка лъка ми препрати информация, че Хърватия подготвя „туристически коридор“, по който през лятото там да пристигат по шосе туристи от Чехия. Отдавна се опитвам да лобирам и България да подготви такива коридори от страните в Централна и Източна Европа до нашите курорти.

От информацията научихме, че чешките туристи са много важни за хърватския туризъм (700 000 годишно). Също както полските туристи (над 400 000 годишно) са важни за нашия. Научихме също и че достатъчно много чехи пристигат по шосе в Хърватия (както почти половината поляци пристигат по шосе в България). Обаче, за разлика от България, Хърватия вече се готви да облекчи шосейния достъп на чехите до своите курорти, като договори „туристически коридор“ с транзитните държави. И в допълнение искат, освен чехи, да привлече шосейни туристи и от тези транзитни държави. За да може, когато се отпуши коронавиусната ситуация, те вече да са си „постелили“ за един успешен сезон. А отпушването наближава!

Всички виждаме какви „мерки“ подготвя нашето Министерство на туризма. Както правилно отбеляза една колежка от Бургас, „Министерството на туризма разработва онлайн приложения за шезлонги и разпределянето им по плажове. Кой ще ги посети и как, не е много ясно. До там стига стратегията му“. Затова смятам, че насъбраната колективна енергия на бранша трябва да се насочи към формулиране на проблемите за предстоящия летен сезон и „с натиск“ поставянето им пред Министерството на туризма за бързо/своевременно решение. Кой да направи това? Крайно време е да се обединим всички, които си вадим хляба с туризъм. Да загърбим това, което досега ни е разделяло. Иначе казано „Юнаците да доближат байраците“, а не „Всеки юнак да вее свой байрак“.

Включените в следващия по-долу списък проблеми, отнасящи се до сезон Лято 2020, бяха подсказани от различни колеги от туризма по време на наши формални и неформални разговори. Не претендираме за изчерпателност. Очакваме и други колеги туроператори, хотелиери, ресторантьори, превозвачи, екскурзоводи и всякакви други да подскажат важните според тях проблеми, за да ги поставим пред Министерството на туризма. Като направим това с оглед обстановката, която ще бъде след „отпушване“ на вирусната ситуация, а не гледайки сегашната паникова стагнация.

Да не забравяме, че входящият и вътрешният туризъм „хранят“ не само регионите около летните български курорти, но също така и много производствени, транспортни и други фирми в цяла България. И затова делът на туризма в българския БНП доста надхвърля онези официално цитирани 15-18%!

Ето какви проблеми по идващия летен сезон дискутирахме с колегите:

Текущо изпращане до потенциалните туристи в чужбина на официална/държавна информация, че досега в България пандемията е под контрол и опасността от заразяване тук остава на много по-ниско ниво, в сравнение с други традиционни летни туристически дестинации. Това може да се прави по различни начини: информационни бюлетини, пресконференции, видеоклипове в социалните мрежи и телевизиите и т.н.

Да изготвим на професионално ниво мерки за осигуряване на безопасни условия за пребиваване в българските туристически обекти (хотели, ресторанти, музеи, транспортни средства и др.). Регламентиране на правила за безопасно пребиваване на плажа, по време на екскурзии и други. Вече прочетохме достатъчно много чуждестранни примери за такива мерки.

Компетентните държавни органи да регламентират здравните изисквания към пристигащите туристи. Здравни паспорти, медицински застраховки, антивирусни застраховки и т.н.

Да покажем, че ние в България работим в интерес на нашите клиенти. Че те няма да загубят парите, които досега са предплатили за лятната си почивка. Че сме достатъчно финансово стабилни, въпреки загубите, които понасяме поради коронавируса. Че сме готови, веднага след като се „отпуши“ ситуацията, да ги посрещнем и обслужим, като им осигурим необходимите санитарно-хигиенни условия за почивка.

Да водим търговска политика, насочена към:

- Периода на вече получените резервации за май и юни целесъобразно да преместваме напред през сезона, без да налагаме неустойки;

- Силно да намаляваме размера на изискуемите аванси и да удължаваме срока за плащането им, а доплащането до 100 % да бъде непосредствено (например 2-7 дни) преди пристигането;

- Да обявим различни екстри, стимулиращи идването на почивка в българските летни курорти (добре знаем как нашите конкуренти ще залеят със „сладки“ екстри потенциалните клиенти).

Министерството на туризма юридически да уреди уеднаквяването практиката за приемащия туризъм в България в случаите на анулиране ранните резервации за летния сезон, както и уреждане проблема с използването на вече платените на хотелите аванси за летния сезон. За да не могат отделни хотели или туроператори поединично да прилагат най-различни – често никому неизгодни – практики за уреждане проблема с анулациите и авансите за сезона.

Министерството на туризма организационно да подпомогне българските приемащи туроператори (те са предимно микро и малки, а по-рядко средни предприятия). В условията на потенциален срив на летния сезон, те могат реално да увеличат броя на туристите в българските летни курорти, като използват преките си лични връзки със своите партньори в чужбина. Достатъчно е министерството, със своя административен авторитет, да „посъветва“ хотелиерите да дадат на българските туроператори същите преференциални договорни условия, които дават на големите чуждестранни туроператори.

Осигуряване транспортната достъпност до България, както по въздуха, така и с шосеен транспорт (автобуси и леки коли):

- изясняване реда за пътуване в самолетите/автобусите, с оглед осигуряване на социалната дистанция, за да не пътуват превозните средства полупразни. Например, ако пътува семейство с две деца (които всекидневно живеят заедно), трябва ли всеки от тях да сяда през една седалка в превозното средство?

- Министерствата на туризма и на транспорта да осигурят транспортната достъпност до България по шосе, по примера на транзитните коридори за международния товарен транспорт. Тези коридори да са готови да започнат да действат в момент, в който се прецени, че пътуванията и почивките са възможни, при прилагане на необходимите предпазни мерки. Обявяването още сега на подобна мярка ще внесе повече яснота в намеренията и плановете на партньорите ни от Централна и Източна Европа.

Освен от Полша, и досега беше голям делът на автобусните туристи от Словакия, Румъния, Молдова, Украйна и Беларус. При създалата се обстановка има обосновано предположение, че поради по-голямата си гъвкавост малките туристически фирми от тези страни, както и от Чехия и Унгария, по-лесно ще организират изпращането на туристи в България именно с автобуси, а не със самолети.

Такива туристически транзитни коридори са:

От северозапад, трасето Берлин – Прага – Виена/Братислава – Будапеща – София/Русе – Варна/Бургас. В съответствие на ситуацията през лятото, трасето от Сегед до България може да бъде през Сърбия до София или през Румъния до Русе.

Към този коридор да се добавят довеждащи разклонения от Полша. Отчитайки досегашната масова практика на полските автобусни чартъри до България, препоръчителни са две такива разклонения:

1. Катовице – Cieszyn (Pl) - Острава (Cz) – ?ilina/Banska Bistrica (Slo) – Šahy/Будапеща (Hu).

 2. Rzeszów – Barwinek (Pl) - Кошице (Slo) – Cluj-Napoka – Букурещ (Rо).

От североизток:

1. Букурещ – Русе – Варна – Бургас.

2. Букурещ – Констанца – Дуранкулак – Варна – Бургас.

Преразглеждане на визовия режим по отношение на Руската федерация, Република Турция и някои арабски страни (и сега членките на Съвета за сътрудничество в Персийския залив и Обединените арабски емирства имат безвизов режим за влизане в ЕС, към тях да се добавят за облекчено влизане в България и Кувейт, Катар, Саудитска Арабия, Бахрейн и Оман). Всички те могат да бъдат онези емитивни пазари, които да спасят не само летния сезон. Този въпрос многократно е поставян от целия туристически бранш пред държавата. Сега, във времето на тази невиждана по тежест и размери криза, е крайно наложително да се започнат конкретни действия от страна на българската държава за отмяна или по възможност облекчаване на визовия режим за тези страни чрез издаване на визи при влизане, при това на минимални такси.

Очаква се, пътуванията от тези страни до Западна Европа да бъдат силно ограничени поради страх от тежката пандемична обстановка там. България може да се окаже един спокоен и сигурен оазис за по-продължителна почивка, съобразно особеностите на тези пазари.

Подобни промени на визовия режим бяха отдавна извоювани от Гърция по отношение на островната й част. Със същата практика се отличава и Кипър, който е въвел безвизов режим за туристи от Руската федерация. Не разбираме страха на държавата, че тези туристи могат от България да отидат в шенгенски страни. Как ще могат да излязат от България в посока на шенгенските страни при наличието на български граничен контрол?

Развитие на вътрешния туризъм след преминаване на кризата. Чрез обединяване на усилията на бизнеса и държавата за изготвяне на пакети за почивка-рехабилитация, като от страна на бизнеса се предложат преференциални цени и условия, а от страна на държавата - финансиране на значителна част от тези пакети. Прилагането на предложената мярка може да се осъществи тогава, когато преценят компетентните органи, но подготовката трябва да започне сега. Така да се постигне частично компенсиране на загубите на хотелиерския, ресторантьорския и туроператорския бизнес и социално подпомагане на населението.

Министерството на туризма целево да използва създалата се критична международна обстановка, и да пренасочи националната туристическа реклама към подчертаване предимствата на България в условията на борба с вирусната пандемия. В насока, че в България има достатъчно фактори: природни, материални, човешки и т.н., за да осигурява благоприятното пребиваване на туристите у нас в условията след пандемията.

България е страна на билките, на СПА, имаме прекрасни пулмологични курорти (сред тях Сандански е на надевропейско ниво), в които успешно могат да се лекуват последици от болести на дихателната система причинени от вируса. Така както например в миналото е провеждано гроздолечение. С това трябва да проглушим Европа и Близкия изток, и така целогодишно да си осигурим достатъчно голям брой туристи!

 Герчо Герчев,

собственик и управител на „Франга“ ООД, регистриран туроператор 05602/2006 – Варна,

член на ВАсТА