Тракийски обекти в района на Сърнена гора могат да станат втора Долина на тракийските царе

 

Това стана ясно по време на научната конференция, която се проведе в село Розовец – община Брезово, за 160 години от началото на тракийската археология.

Смята се, че единият от центровете на Одриското царство се е намирал по долината на Стряма, северно от Пловдив, вторият – между Брезово, Розовец, Пъстрово – Сърневец. Според изследователи на региона, ако продължат проучванията, вероятно след време тук ще се оформи един от центровете на тракийското гробищно строителство, какъвто е и Казанлъшката долина. Това е потенциал за развитието на туризма, смятат хората в региона.
Според експертите, необходими са мерки за запазване на историческите и културни богатства в района на Стремската долина, защото в последните години интерес към тях проявяват главно иманярите. В района на брезовското село Розовец някои от тракийските могили са разбити и ограбени от иманяри. Такова е положението с Гюрова могила, която още към 2003 година е била прокопана с тежка техника и ограбена, без и до днес да е ясно къде са отишли находките от нея. Около 20 тракийски могили са преброени в землището на Розовец в началото на ХХ век от братя Шкорпил, едни от първите археолози и изследователи на българската древност, като днес някои от тях все още са в гористи местности и не са проучени, а други вече не съществуват.
Именно тук е поставено началото и на тракийската археология преди 160 години, още по време на Османската империя. През 1851 година с нейна санкция са извършени разкопки на могилите при село Розовец.
Разкритата тогава гробница в Розовец не е запазена. Представа за нея може да се добие от реставрираната гробница в Момина могила край село Братя Даскалови, Старозагорско. Гробницата в Момина могила е проучена, реставрирана и експонирана и това е първият паметник в района, който може да бъде посетен. Като архитектурен план е близка до тази в Розовец, според ст.н.с. Милена Тонкова, която заедно с Даниела Стоянова проучва гробницата в Момина могила. Преди тях обаче обектът е бил разбит и ограбен от иманяри, които прокопават петметров тунел в могилата, за да достигнат до вътрешността на гробницата. Откритията след иманярските набези са експонирани в изложбата „Българска археология” в Националния археологически музей, която се откри на 14 февруари по повод деня на археологията и може да бъде разгледана още месец.
Районът на Розовец е изключително важен заради пътя, който свързва Пловдивското поле с Казанлъшката долина, и с владетелите, които са оставили тук своите гробници с даровете – златни венци, ритони, пръстени. „Те са вероятно точно тези, които са охранявали този път между центровете на Одриската държава в Казанлъшката долина и на юг, в Маричината долина. Има едно много важно обстоятелство – златоносната зона на Сърнена гора, където в римската епоха е имало рудници. Има много данни за добив на злато, и за това, че тези рудници са експлоатирани още през римската епоха. С това се обяснява този изключително изявен център на властта, от който изследваме забележителни останки и красиви предмети на тракийското изкуство”, смята ст.н.с. Милена Тонкова.